Meta обяви плановете си за изграждане на подводен кабел с дължина 50 000 км по целия свят. Технологичният гигант съобщи, че проектът Waterworth ще свърже САЩ, Индия, Южна Африка, Бразилия и други региони, като ще стане най-дългият подводен кабел в света, когато бъде завършен.
Meta, която притежава социалните мрежи Facebook, Instagram и WhatsApp, цели да разшири присъствието си в технологиите извън социалните медии, включително в изкуствения интелект (AI) и необходимата инфраструктура за поддържането му.
Компанията заяви, че новият интернет кабел ще осигури "водеща в индустрията свързаност" между пет големи континента и ще играе ключова роля в поддръжката на нейните AI проекти.
"Този проект ще даде възможност за по-голямо икономическо сътрудничество, ще улесни цифровото включване и ще отвори нови възможности за технологично развитие в тези региони", каза Meta в публикация в блога си.
Подводният кабел ще бъде най-дългият, използващ система от 24 двойки влакна, което му осигурява по-висок капацитет, според компанията. Подводните кабели играят все по-голяма роля, тъй като осигуряват възможности за прехвърляне на данни по целия свят със значителни скорости, които са от съществено значение за различни цифрови услуги. Според често цитирана статистика повече от 95% от световния интернет трафик преминава през подводни кабели, предаде ВВС.
Новият план за завладяване на руския флот в сянка
Проучвателната фирма TeleGeography посочва, че в момента съществуват над 600 публично известни подводни кабелни системи в света. Сред тях е и кабелът 2Africa, поддържан от Meta и мобилни оператори като Orange, Vodafone и China Mobile, който свързва три континента и обхваща 45 000 км.
Технологичните гиганти, които осигуряват основни уеб услуги, са инвестирали значителни суми в кабелната инфраструктура. Google обяви през 2024 г., че ще изгради първия подводен кабел, свързващ Африка и Австралия, и ще инвестира 1 милиард долара за нови кабели в Тихия океан, свързващи Япония.
Руски подводен кабел е бил повреден в Балтийско море
"През последното десетилетие се наблюдава промяна, при която тези кабели все повече се полагат от големи технологични компании", коментира професор Вили Ледонвирта от Оксфордския интернет институт. Той добави, че това е в контраст с миналото, когато подводните кабели бяха изграждани и финансирани от национални телекомуникационни компании поради огромните инвестиционни нужди. Проф. Ледонвирта подчерта, че това отразява растящото влияние на големите технологични компании, които могат да финансират такава инфраструктура независимо, което може да е от значение за политиците, загрижени за концентрацията на цифровите пазари.
Анализаторът в телекомуникационната и технологичната индустрия Паоло Пескаторе отбеляза, че Meta показва амбициите си за разширяване на своята роля в глобалната свързаност. "Мета показва силно желание да притежава повече от частта за свързаност", каза той пред BBC. "Това е допълнителна демонстрация, тъй като се стреми да надскочи съперниците в предоставянето на уникално изживяване на потребителите чрез тясно интегриране на хардуер, софтуер, платформи и нарастващите им стремежи за свързаност", добави той.
С нарастващото значение на подводните кабели, растат и опасенията за тяхната уязвимост към атаки или инциденти. След поредица от прекъсвания на кабели, експертите предупредиха, че подводната комуникационна инфраструктура става важна арена за геополитическо напрежение и конфликти.
НАТО стартира мисия през януари за увеличаване на наблюдението на кораби в Балтийско море след повреда на критични подводни кабели миналата година. Парламентарна комисия на Обединеното кралство наскоро отправи призив за доказателства относно устойчивостта на Обединеното кралство пред лицето на потенциални смущения, като посочи нарастващите опасения относно "руските и китайските способности да държат подводна инфраструктура в риск, особено по време на периоди на повишено напрежение или конфликт".
Meta заяви в публикацията си, че проектът Waterworth ще постави кабела на дълбочина до 7000 метра и ще използва "подобрени техники за погребване в зони с висок риск от разломи, като плитки води близо до брега, за да избегне щети от корабни котви и други опасности". Проф. Ледонвирта отбеляза, че проектът се отклонява от традиционните маршрути, като пропуска Европа и Китай и избягва "геополитически горещи точки" като Суецкия канал и Южнокитайско море. Той добави, че свързването на САЩ с основните, оспорвани пазари в южното полукълбо може да се възприеме като "закрепване на икономическата и инфраструктурна мощ на САЩ в чужбина".
