Марсоходът на НАСА кацна на Марс, първи снимки

М арсоходът на НАСА кацна на Марс. 

"Пърсивиърънс" кацна в голям кратер, който е кръстен със славянската дума Езеро. Смята се, че в далечното минало, това е била делтата на река на Марс.

"Тачдаунът е потвърден! "Пърсивиърънс" се намира на повърхността на Марс в безопасност, готов да започне да търси признаците на миналия живот", възкликна инженерът от НАСА Суати Мохан. 

Behold! @NASAPersevere's first image after completing her #CountdownToMars: pic.twitter.com/pBFNk62zfi

— NASA (@NASA) February 18, 2021

Мисията на марсохода е да търси доказателства за минали или настоящи признаци на живот. 

От НАСА показаха и първите снимки, направени на Червената планета:

Космическата агенция излъчва на живо историческото кацане на марсохода: 

Марсоходът на НАСА се насочи към кацане на Червената планета в най-рисковата досега, но амбициозна мисия, да събере и достави на Земята проби, които да дадат отговор на въпроса дали на планетата е съществувал живот, съобщи по-рано днес Асошиейтед прес.

Наземният контрол в лабораторията на НАСА в Пасадена, Калифорния, трескаво се готви за кацането на сондата "Пърсивиърънс" на повърхността на Марс, която е известна като лобно място на множество космически апарати. 

Това ще е третото посещение на земен апарат на Марс в рамките на малко повече от седмица. Две апарата от ОАЕ и Китай навлязоха в орбитата на Червената планета в два последователни дни миналата седмица.

И трите мисии полетяха през юли миналата година, за да се възползват от близкото разположение на Земята и Марс и пропътуваха разстоянието от 480 милиона километра за седем месеца.

"Пърсивиърънс" - най-големият и сложен роувър досега на НАСА, е деветият космически апарат, който каца успешно на повърхността на Марс. Досега само САЩ са успявали в това начинание.

Роувърът с размер на автомобил е задвижван с плутоний. Той се насочи за кацане в най-малката и трудна цел, избирана от НАСА досега - ивица от древна речна делта, обсипана със скали и кратери.

Учените смятат, че ако на Марс някога е имало живот, това ще е било преди 3-4 милиарда години, когато на планетата е имало вода.

"Пърси", както наричат умалително сондата, може да копае на дълбочина два метра и да събира скални проби, които биха могли да носят следи от живот.

Мисията предвижда тридесет-четиридесет проби да бъдат запечатани и складирани, след което да бъдат събрани и върнати на Земята от друг апарат, най-рано през 2031 г.

Учените се надяват да отговорят на едни от най-важните въпроси на теологията, философията и космическите изследвания.

"Дали сме сами в тази огромна космическа пустиня или има живот и другаде? Дали той се появява когато и където има нужните условия?", казва заместник-главният учен на мисията Кен Уилифорд.

"Големи, фундаментални въпроси, чиито отговори още не знаем. Но сме на прага да сме в състояние потенциално да им дадем отговор", каза Уилифорд.

Китайският космически апарат включва и малък роувър, който също ще търси доказателства за живот, ако успее да кацне на повърхността на Март през май или юни тази година.

Спускането на "Пърсивиърънс" бе описано от НАСА като "седем минути ужас", през които контролът на полета само ще наблюдава безпомощно случващото се. Предварително програмираният апарат трябва да навлезе в атмосферата на планетата със скорост 19 500 километра в час, след това с парашут да намали скоростта, а платформа да спусне роувъра окончателно на повърхността на Червената планета.

Марс е опасно място. Само в рамките на три месеца през 1999 г. два американски космически апарата бяха унищожени в опит да кацнат там.

НАСА ще върне пробите от повърхността на Червената планета с помощта на Европейската космическа агенция. Само мисията на "Пърсивиърънс" струва близо три милиарда долара.

Единственият начин да се потвърди или изключи съществуването в миналото на живот на Марс е пробите от планетата да бъдат анализирани в най-добрите лаборатории на света.

"Проектът за транспортиране на проби от Марс до Земята е вероятно най-голямото предизвикателство, което сме предприемали в НАСА и няма да направим нищо сами", каза научният директор на мисията Лори Глейз.