П утин изрече много лъжи за войната срещу Украйна. Но най-страшното е това, че убийството се нарича подвиг, агресията - защита, разрушението - освобождение, съобщи Deutsche Welle.
1419 дни. Толкова продължава войната на Владимир Путин срещу Украйна. Това е повече, отколкото е продължила Великата отечествена война. Руският президент използва паметта за нея като една от основните идеологеми на сегашния руски режим, макар че именно по време на неговото управление девети май се превърна в страшна смес от карнавал и празник на мъртвите. Опитите на Кремъл да използва постоянните сравнения с онази война изглеждат особено цинично, имайки предвид лицемерието, с което Путин води сегашната. Той се опитва да убеди обществото, че черното е бяло, а войната е мир.
Не отбрана, а нападение
Лъжата на Путин започна от самото начало. Русия не е била ударена. Никой не е нахлувал на нейна територия, не е бомбардирал нейните градове, не е заплашвал съществуването ѝ. Войната започна с пресичането на граници, с ракетите срещу украинските градове, с руските танкове, насочени към вътрешността на чужда държава. Това изобщо не прилича на началото на Великата отечествена война.
Но Путин се нуждае от лъжи, за да отклони основния въпрос - защо изобщо започна всичко това. Тъй като ако се признае, че това е нападение, ще трябва да се признае и отговорността - за убитите, за разрушените градове, за съсипаните животи .
Не денацификация, а насаждане на тоталитаризъм
Втората ключова подмяна в тази война е "денацификацията". Путин постоянно говори за антифашизъм, за борба с някакви "нацисти", залагайки при това на практики, от които навремето антифашизмът е трябвало да защитава хората: култът към вожда, репресиите, унищожаването на инакомислието, милитаризацията на децата, езикът на омразата и обзечовечаването на един цял народ.
Когато държавата обявява за "нацисти" всички , които не са съгласни с нейната война, това не е борба с идеологията - това е начин за легализация на насилието. Тъй като с "фашистите" или "нацистите", както е известно, може да се постъпва всякак.
Не освобождение, а разрушение
Думата "освобождение" звучи особено цинично , ако се погледне към неговите резултати. "Освободените" от руската армия украински градове са руини. "Освободените" хора са бежанци, убити мирни жители, депортирани деца, заложници, масови погребения.
Освобождението предполага, че след него става по-добре. Че хората искат да останат и животът продължава. Ако след "освобождението" остава само изгорена земя, това не е освобождение, а окупация, независимо от това как я наричат в официалните сводки. Достатъчно е да се погледне какво става в т.нар. Донецка народна република, където ситуацията е под контрола на руските военни. Прословутият "руски свят" е представен там с липсата на вода, електричество, разрастване на престъпността и страшна корупция. Ето така изглежда совбодата, която носи Путин.
Не подвиг, а масово убийство
Още една от лъжите е разговорът за "подвига на народа". Той започва всеки път, когато трябва да се прекрати броенето на труповете. В Русия наричат подвиг смъртта, за да не се повдига въпросът защо и по чие решение умират хората.
Героизацията на войната в това отношение работи като опиум. Стотици хиляди убити се превръщат в абстрактна жертва, а конкретната отговорност се размива в тържествените речи. Неотдавнашното сравнение на военните с Христос, направено от Путин, добавя вече и нотки на безумие. При това Министерството на отбраната се старае да не назовава цифрите за загубите на руската армия, макар и най-консервативните независими изчисления да сочат, че убитите са над 150 000.
Не история, а империализъм
Разговорите на Путин за "историческите земи" и за "руския свят" естествено не са за паметта и за миналото - те са за правото на по-силния. За отказа да се признае, че съседната страна не е територия, а субект. Имперската логика винаги е една и съща: ако смятаме нещо за свое, значи можем да си го вземем.
Като цяло тази война отдавна тече не "за" нещо, а "против". При това против всички! На първо място против Украйна, нейните хора, езика и самото право на съществуване. На второ - против собствените граждани, лишени от правото да знаят истината и да избират бъдещето си, които биват развращавани с пари и използвани като пушечно месо. Против самия смисъл на думите, които вече не описват реалността, а замаскират насилието и военните престъпления.
Най-страшното в тази война дори не е реториката. А това, че убийството се нарича подвиг, агресията - защита, разрушението - освобождение. Колкото по-дълго продължава това, толкова повече хората ще бъдат принудени да живеят в свят, в който езикът е престанал да бъде средство за разбиране на реалността - и е станал още едно оръжие. Оръжието на Владимир Путин.
