Либия заклейми "расисткия" според нея референдум, с който бе забранен строежът на минарета в Швейцария и го определи като очевидно нарушаване на човешките права, предаде Франс прес, цитирайки комюнике на либийския Национален комитет за правата на човека към министерството на правосъдието.
"Референдумът, подкрепен от 57,7% от швейцарските избиратели и забраняващ изграждането на нови минарета, представлява крещящо нарушение на човешките плава и международните конвенции. Той е посегателство върху правото на религиозна свобода на мюсюлманите в Швейцария", се казва в комюникето, цитирано от либийската агенция Джана.
Комитетът отбелязва, че не е изненадан от този развой в
държава, упражняваща политическо лицемерие
Той обвинява Швейцарската конфедерация, че кодифицира расизма и религиозната омраза в законодателството и конституцията си, като същевременно се преструва, че зачита правата на човека и върховенството на закона.
Комитетът призовава арабските страни и Организацията Ислямска конференция (ОИК) да вземат спешни мерки срещу Швейцария, за да я накарат да отмени расисткия закон.
Отношенията между Швейцария и Либия се обтегнаха след арестуването на сина на либийския лидер Муамар Кадафи на 15 юли 2008 г. в Женева.
Оттогава Либия държи на своя територия двама швейцарски бизнесмени с аргумента, че са незаконно пребиваващи.
Двамата бизнесмени бяха осъдени вчера на 16 месеца затвор в Либия, но швейцарският президент Ханс-Рудолф Мерц изключи възможността референдумът за минаретата да е повлиял на либийското правосъдие.
Двамата швейцарци са обвинени отдавна, това е политически, а не религиозен случай, каза той в интервю за швейцарското радио RSR.
Към средата на декември двамата швейцарски бизнесмени ще бъдат изправени отново пред съда, този път по обвинения в нарушение на търговското законодателство, съобщи Ройтерс, като се позова на съдебен източник в Либия.
Върховният комисар на ООН за човешките права Нави Пилай нарече забраната за строителство на минарета в Швейцария "дискриминационна", но не я окачестви като нарушение на международното право, съобщи Асошиейтед прес.
Въпреки това тя осъди "кампанията за насаждане на страх от чужденците", която доведе до получените на референдума резултати, които според Пилай "дълбоко разделят обществото".
ЕС и Съвета на Европа също изразиха
загриженост от забраната на строежа на минарета,
предаде Франс прес.
Не би трябвало да се създаде впечатлението, че се заклеймява дадена религия, в случая исляма, заяви френският министър по въпросите на имиграцията Ерик Бесон, който пристигна в Брюксел за среща с колегите си от ЕС.
Шведското председателство на ЕС заяви, че е учудващо да подлага такава тема на референдум.
В Швеция този въпрос е от компетенцията на градоустройството и местните власти, изтъкна министърът на миграцията и бежанците Тобиас Билстрьом.
Швейцарците имат отлична система на допитване до народа, но тя може понякога да се използва по лош начин като в този конкретен случай, заяви шведската министърка на интеграцията Ниамко Сабуни.
"В ЕС няма проблеми между мюсюлманите и европейците. Мюсюлманите са европейци. Не виждам какъв проблем смятат, че ще решат швейцарците с този референдум", добави младата министърка от африкански произход.
Швейцарската министърка на правосъдието Евелин Видмер-Шлумпф заяви, че
в страната се уважава свободата на вероизповеданието
и тя е много важно за швейцарците право.
Ще обясня на партньорите ни, че това не е гласуване срещу религията на мюсюлманите, а само срещу минаретата, подчерта тя при пристигането си в Брюксел, където ще участва в Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи.
"Решението, макар и да е израз на народната воля, предизвиква дълбока загриженост.
Това гласуване е свидетелство на страховете сред швейцарското и по-общо европейското население към ислямисткия интегризъм", се казва в изявление на Луис Мария де Пуч.
"Това решение далеч не позволява да се подходи към източниците на явлението интегризъм, а има опасност да се насърчат чувствата на отхвърляне и да се задълбочат съществуващите в обществата ни разделения", изрази съжаление председателят на ПАСЕ.
Според него резултатът от швейцарсдкия референдум е против ценностите на толерантност, диалог и уважаване на чуждата вяра, които се защитават от Съвета на Европа.
На 18 ноември Швейцария пое шестмесечното ротационно председателство на 47-членната организация.
Френският външен министър Бернар Кушнер заяви пред Радио Ер Те Ел, че е "леко скандализиран" от решението на швейцарците и добави, че
то се равнява на "потискане на религия"
"Надявам се, че швейцарците бързо ще преразгледат това свое решение. То е израз на нетолерантност, а аз не понасям нетолерантността", добави Кушнер, цитиран от Асошиейтед прес.
Заместник-говорителят на френската управляваща дясна партия Съюз за народно движение Доминик Пайе заяви по повод швейцарския референдум, че "не е сигурен" дали е необходимо да се строят минарета във Франция.
"Молитвените зали са абсолютно необходими, но трябва ли да има минарета над тях? Не съм сигурен в това. Има, разбира се, камбанарии над църквите, но това е историческо наследство.
Редно е да обсъдим това, за да знаем как да съжителстват религиите в една държава, която е дълбоко светска по характер и трябва да остане такава", заяви Пайе по радио Франс ентер.
Местните медии обърнаха сериозно внимание на въпроса как швейцарският референдум за минаретата
може да се отрази и на Франция
Генералният секретар на Съюза за народно движение Ксавие Бертран каза в неделя, че не е сигурен дали във Франция хората имат нужда от минарета, за да изповядват исляма.
Марин льо Пен призова политическите елити да престанат да отричат стремежите и страховете на европейските народи.
До този момент във Франция има построени по-малко от 10 минарета. Всички те се издигат над джамии, наречени катедрали.
Досега минарето - кула, от която в мюсюлманския свят се отправят призиви за молитви, не пораждаше дебати във Франция. Тук Франция е безмълвно и досега сякаш беше смятано по-скоро за орнамент, отколкото за знаме.
Бялата варосана кула на голямата джамия в Париж е с височина 30 метра и не поражда смут. Минарето в Кретей достига 25 метра.
В Страсбург за минаре никой не се сеща за момента, поради липса на средства. Но ако общността поиска, тя ще има своето минаре, заяви социалистът Роналд Рис, заместник-кмет на града.
Минаре обаче ще има в бъдещата голяма джамия в Марсилия. Проектът ще бъде завършен през 2011 г. и тогава тази джамия ще стане най-голямата във Франция.
В началото на ноември френският сенатор и кмет на Марсилия от Съюза за народно движение Жан-Клод Годен връчи на мюсюлманската общност разрешителното за строеж на джамията, която ще се издига в северната част на града.
Първоначално Годен беше против джамията, но през 2001 г. промени мнението си и стигна до извода, че не може да лиши 200 хил. мюсюлмани от Марсилия от правото да имат прилично място, където да изповядват религията си.
Джамията в Марсилия ще бъде облицована с кристално стъкло и бял камък от Хърватия, какъвто е използван за изграждането на Белия дом и на Моста на въздишките във Венеция.
Молитвената зала ще бъде най-голямата в Европа
с площ от 3500 квадратни метра. В нея ще могат да се събират до 7000 души. Над джамията ще се издига минаре с височина 25 метра - то ще бъде всъщност фар, от който светлинен лъч ще отбелязва часовете за молитви.
Проектът на джамията е на архитекта Максим Рьопо, който припомня, че звуков призив за молитви ще има единствено вътре в сградата. Джамията ще струва 22 милиона евро.
Първият камък ще бъде положен на 21 април 2010 г., а храмът ще бъде открит през ноември 2011 г. на празника Курбан байрам.
Досега във Франция кампанията срещу джамиите се водеше само срещу нарушенията на принципите на светската държава.
Никой не иска мюезини, уверяват от френското министерство на вътрешните работи. Пък и мюезините ще бъдат поставени под разпореждането на кмета, както е и с църковните камбани.
И в двата случая общинските съвети за задължени да правят
оценка на вредното въздействие на шума за слуха
и да вземат необходимите мерки, за да гарантират общественото спокойствие в техните общини, се казва в Кодекса на общините на Франция.
В крайна сметка катедралните джамии остават изключение, припомня френската Служба за култовете и религиите.
Службата предпочита обаче да настоява джамиите да се строят по новите правила - 200-те проекта за общински джамии да имат само корпус, но не и минарета.
Този модел джамии е смятан за по-прагматичен, както от финансова, така и от политическа гледна точка.
Специалният докладчик на ООН за свободата на религията Асма Джахангир изрази дълбокото си безпокойство от забраната на строежа на минарета в Швейцария. Тя я определи като очевидна дискриминация спрямо членовете на мюсюлманската общност в Швейцария, предаде Франс прес.
"Дълбоко съм обезпокоена от негативните последици на това гласуване за свободата на религията и убежденията на членовете на мюсюлманската общност в Швейцария", заяви Джахангир.
Генералният секретар на Организацията Ислямска конференция (ОИК) Екмеледдин Ихсаноглу отбеляза, че е разочарован и обезпокоен от въведената забрана.
Това е злополучно развитие, което опетнява имиджа на Швейцария
като страна, уважаваща различията, свободата на вероизповеданията и правата на човека, изтъква Ихсаноглу в комюнике.
Съветът на мюсюлманите във Великобритания определи швейцарския вот за забрана на строежа на минарета като трагичен и жалък, посочва ДПА.
Вотът показа степента, в която крайнодесни расистки групировки печелят идейната битка за бъдещето на Европа, отбеляза генералният секретар на Съвета на мюсюлманите, Мохамад Абдул Бари.
"Резултатите от швейцарския референдум показват докъде и с каква бързина Европа се движи в грешната посока в отношението си и политиките си спрямо мюсюлманите и други малцинствени групи в Европа", подчерта Бари.
Италианският външен министър Франко Фратини също изрази загриженост по повод швейцарския вот.
Италия защитава правото в училищата да бъдат поставяни разпятия, поради което ние се отнасяме с безпокойство към определени прояви на недоверие или забрана на друга религия, каза Фратини, цитиран от италианската агенция АНСА.
Според него трябва да има придържане към най-новите позиции на Съвета на Европа, утвърждаващи свободата на всички религии.
Ватикана заяви, че
поддържа позицията на швейцарските епископи,
които обявиха, че забраната за строеж на минарета в Швейцария е "тежък удар върху свободата на вероизповеданието".
"Споделяме позицията на швейцарските епископи. Не виждам как може да се ограничава свободата на вероизповедание на едно малцинство или да се попречи на група хора да имат своя църква", заяви председателят на понтификалния съвет за мигрантите монсиньор Антонио Мария Свелио.
Мюсюлманите в Русия се отнасят с неразбиране към резултата от швейцарския референдум и го считат за пламване на религиозна нетолерантност, заяви заместник-председателят на Съвета на мюфтиите в Русия Дамир Хазрат Гизатулин пред руската телевизия "Вести".
Мисля, че това ще предизвика оттегляне на капитали от страна, където е пламнала някаква неразбираема религиозна нетърпимост, добави той.
Пакистански религиозни групи окачествиха резултата от швейцарския референдум като "крайна ислямофобия".
Този случай отразява крайната ислямофобия сред населението на Запад и тежката дискриминация към мюсюлманите, заяви заместник-председателят на представената в парламента радикална ислямска партия Джамаат-е-ислами.
