Oтминаха дните, когато срещите на Международния валутен фонд бяха монополизирани от проблемите на развитите икономики, които се бореха да се възстановят от финансовата криза от 2008 г.
Сега дискусиите се изместват към развиващите се пазари, изправени пред риска от собствени финансови проблеми.
Казват, че няма две идентични кризи, но на практика всички имат общи издайнически симптоми. Това са значително забавяне на икономическия растеж и износа, предшествано от бум на цените на активите и нарастване на дефицита по текущата сметка, увеличаване на ливъриджа, както и намаляване или дори обръщане на капиталовите потоци. В различна степен в момента развиващите се икономики се сблъскват с всички тези проблеми.
Повратният момент дойде през 2013 г., когато нагласите за повишаване на лихвените проценти в САЩ и поевтиняването на суровините в световен мащаб сложиха край на продължилия много години приток на капитали към развиващите се пазари.
Забавянето на икономиката на Китай още повече засили несигурността на инвеститорите в глобален мащаб. А продължаващият спад на цените на суровините изостри кризата в целия свят.
Тези очевидни предизвикателства трудно могат да бъдат предотвратени, но развиващите се страни се сблъскват и с друг често срещан симптом за предстояща финансова криза, който е много по-труден за забелязване - скритите дългове.
Те не се появяват във финансовите отчети или в стандартните бази от данни. Техните функции се променят, както и играчите, участващи в създаването им са различни. Така задълженията остават невидими в макроикономически план, докато не стане стане твърде късно.
Едва след срива на песото и последвалата финансова криза през 1994-1995 г. в Мексико, светът разбра, че местните частни банки са поели огромен валутен риск, играейки с извънбалансови деривативни инструменти.
По същия начин, преди азиатската финансова криза през 1997 г., пазарите не бяха наясно, че валутните резерви на централната банка на Тайланд са почти изчерпани, като заради ангажименти по форуърдни договори с облигации, от общата сума от 33 млрд. долара, само 1 млрд. долара са използваеми.
Преди кризата в Гърция през 2010 г., фискалният дефицит и задлъжнялостта на страната се смятаха за много по-малки, отколкото бяха, благодарение на използването на финансови деривативи и твърде творческия подход на водене на счетоводството на гръцкото правителство.
Така че големият въпрос днес е къде е скритият дълг на развиващите се икономики? За съжаление намирането на отговора е доста трудна задача, с оглед на сериозните пречки, като непрозрачността на финансовите операции на Китай и други развиващи се икономики през последното десетилетие.
По време на строителния бум китайската държава финансира големи проекти - често свързани с минното дело, енергетиката и инфраструктурата - в други развиващи се икономики. Като се има предвид, че кредитирането беше деноминирано предимно в щатски долари, тези заеми сега са обект на на сериозен валутен риск за длъжниците.
Обемът на това кредитиране остава в голяма степен неизвестен, защото повечето от него идва от банки за развитие в Китай, които не се отчитат пред Банката за международни разплащания.
И тъй като въпросните заеми рядко се търгуват като ценни книжа на международните капиталови пазари, те не присъстват и в базите от данни на Световната банка.
Дори, когато има информация, цифрите трябва да се тълкуват с повишено внимание. Например изглежда, че от 2009 г. до 2014 г., Китай е кредитирал Венецуела в размер на 18% от годишния брутен вътрешен продукт на страната. Еквадор е получил китайски заеми, надвишаващи 10% от БВП, а Бразилия за около 1% от БВП.
Какви са действителните плащания в двете посоки обаче може само да се гадае, защото става въпрос за прогнозна информация за различни проекти.
Нещо повече, други форми на кредитиране - като например финансирането на търговията, което обикновено е с по-къси падежи - не са включени в тези данни.
Споразуменията за валутни суапове на Китай с Бразилия и Аржентина също трябва да бъдат добавени към сумата на дълговете.
Накратко, въпреки че задлъжнялостта на развиващите се икономики изглежда до голяма степен умерена спрямо историческите нива, то това усещане може да е подвеждащо. В такъв случай обратът на капиталовите потоци може да бъде много по-рязък и да последва нова глобална финансова криза. В този контекст прозрачността на финансовите връзки в световен мащаб е по-важна от всякога. /Кармен Рейнхарт, професор финанси в Харвардския университет/
Балоните на дълга бяха надути с излизането на редица нови компании на финансовите пазари в развиващите се страни:
