Редица конструктивни дефекти виновни за аварията в Чернобил

Четвърти блок на Чернобилската АЕЦ има няколко конструктивни дефекта, които са пряко виновни за аварията през 1986 г., сочат изследвания, цитирани от ДПА в навечерието на годишнината от ядрената катастрофа.

За разлика от съвременните реактори, чернобилският от типа РБМК, или реактор с висока мощност - канален, не е проектиран да задържа неочаквано изтичане на радиация.

Самият реактор е поставен в стоманена обвивка, изолиран от бетон, и

инсталиран в обикновена индустриална постройка.

Обвивката и сградата са били достатъчни, за да задържат радиацията от нормалната дейност на реактора, но не са конструирани да ограничават изтичане на пара или водородни експлозии, причинени от нагряването на излезлия от контрол реактор.

Експлозиите в Чернобил унищожават ядрото на реактора и голяма част от покрива на сградата, оставяйки открити високо радиоактивни отломки.

Причина за инцидента са и шестметровите контролни пръти,

използвани от операторите за контрол на интензивността на атомната реакция.

Първоначално произвеждани от боров карбид, контролните пръти на реактора РБМК се спускат в ядрото му, за да забавят реакцията.

Ако достатъчно контролни пръти се спуснат достатъчно дълбоко, то веригата на процеса, който води до нагряване, се прекъсва. Контролните пръти на реактора РБМК обаче са от графит - същия материал, от който е направено и ядрото - и горят при сравнително ниската и вероятно опасна температура от 730 градуса по Целзий.

При този тип реактори контролните пръти се спускат и вадят от ядрото ритмично, със сравнително бавна скорост. Поради тази причина в случай на енергиен скок контролните пръти може да застанат в подходяща позиция твърде късно, за да предотвратят бързо ускоряване на ядрената реакция.

В Чернобил бързото повишаване на температурата в реактора води до стопяване на графитените накрайници на контролните пръти. Когато инженерите задействат съоръженията за аварийно спиране,

контролните пръти успяват да се придвижат само на една трета от дължината си

в ядрото преди да заседнат. Това се оказва недостатъчно, за да попречи на ускоряването на ядрената реакция.

След това графитът се възпламенява и изпуска високо радиоактивен дим, който се издига в атмосферата през разрушения покрив, а огънят е труден за потушаване.

Друг конструктивен дефект е

непредвидимото ускоряване на реакцията,

когато съоръжението работи с ниска скорост.

Повечето реактори тип РБМК са изведени от експлоатация след аварията в Чернобил.

В Русия обаче има 11 ядрени реактори от типа на тези в Чернобил,

които са остарели и трябва да бъдат изведени от експлоатация, заяви руският ядрен експерт Владимир Кузнецов, цитиран от АФП.

Повечето са строени през 70-те години и трябваше да се използват само 30 години, посочи Кузнецов, който е член на експертен съвет към руския ядрен монополист "Росатом".

"Основната поука, която трябваше да извлечем от Чернобилската катастрофа, беше постепенно да спрем реакторите тип РБМК. Обаче вместо да спрем тези реактори или да ги експлоатираме до 60-70% от капацитета,

в Русия ние ги свръхексплоатираме на 104%,

защото нови реактори почти не се строят", заяви Кузнецов и определи това поведение като престъпно.

Той е бил и един от 600-те хиляди "ликвидатори", които властите в Съветския съюз изпратиха да почистят и обезопасят зоната на Чернобилската катастрофа.

Миналата седмица руският вицепремиер Игор Сечин заяви, че всички руски ядрени централи са безопасни и в състояние да устоят и на най-силното земетресение. Той заяви това след проверки за безопасност след ядрената катастрофа в Япония, която бе предизвикана от земетресение, последвано от цунами.