Паника, чувство на безсилие: реакциите към катастрофите в Чернобил (26 април 1986 г.) и "Фукушима" (11 март 2011 г.) издават страх, свързан със самата природа на радиоактивността, която е невидима.
"Всичко, което е невидимо, ни кара да бъдем нащрек", а всичко, което може да проникне в тялото ни ,"създава боязън", защото "човекът има отколешен страх да не погълне отрова", обяснява неврологът Ерве Шнеивейс, цитиран от Франс прес.
"Човешкият мозък е "детектор" за бъдещето",
резюмира Шнеивейс, който е изследовател в Центъра по психиатрия и неврология на болницата "Сент Ан" в Париж.
Той подчертава, че страхът е чувство, което изостря вниманието и подготвя за действие.
"През цялото време ние се опитваме да изпреварим събитията, да изградим сценарии въз основа на въображаеми неща. За атома има цяла история", отбелязва ученият, посочвайки Хирошима, Нагасаки, научната фантастика и филми като "Китайски синдром".
Други специалисти подчертават значението на "околната култура", която може да обясни, например, защо атомът поражда повече страх в Германия, отколкото във Франция.
"Германия днес е децентрализирана, с много лоши спомени за периодите на централизирано управление", отбелязва Жан-Пол Ланглоа, президент на Института за овладяване на рисковете.
Извън противопоставянето между "якобинска Франция" с централизирано управление на ядрените съоръжения и "децентрализирана Германия" физикът и психолог Етиен Клейн отбелязва, че
"германците се чустват съзнателно или несъзнателно отговорни за американската бомба".
Сякаш те са създали "политическия климат", заради който се стигна до пускането на бомбата над Хирошима.
Решен да пренебрегне "китайските рискове", човек продължава да пуши, например, въставайки срещу познатите рискове, отбелязват експерти, цитирани от Франс прес.
След инцидента в Бопал (предизвикан през 1984 година по вина на американската компания Юниън карбайд, отнел до момента живота на близо 20 хил. души) "никой не каза: трябва да се спре химическата промишленост", отбелязва Клейн.
Липсата на доверие в изявленията на експертите, трудността да се възприеме риск от областта на вероятното, без да се знае дали си заразен или не, допринасят също за страха от атома, отбелязва АФП.
криза, която тихо расте" />
