Е кип астрономи засне най-детайлната досега снимка на неочакваната междузвездна комета 3I/ATLAS, използвайки изключително прецизната оптика на космическия телескоп „Хъбъл“ на НАСА.
Професорът по теоретична физика Ави Льоб от Харвард твърди, че 3I/ATLAS може да е изкуствено създаден обект – например сонда от извънземна цивилизация.
🆕 This NASA/ESA @HUBBLE_space Telescope image shows our latest unexpected interstellar visitor, now called Comet 3I/ATLAS. The comet has a teardrop-shaped cocoon of dust coming off its solid icy nucleus, with size estimated up to 5 km across. pic.twitter.com/IHVWYenBsG
— European Space Agency (@esa) August 7, 2025
„Ретроградната орбитална равнина на 3I/ATLAS около Слънцето се намира на 5 градуса от тази на Земята... Вероятността за това съвпадение от всички случайни ориентации е 0,2 процента“, каза Льоб.
Професор от Харвард твърди, че комета всъщност е сонда на извънземни
Льоб смята още, че размерът (около 20 км според някои оценки), липсата на кометни газове и необичайно близко преминаване край Венера, Марс и Юпитер са твърде малко вероятни за случаен обект.
Go, Comet 3I/ATLAS, go! ☄️
— Hubble (@NASAHubble) August 7, 2025
Hurtling at a whopping 130,000 miles per hour, this comet has the highest velocity ever recorded for a solar system visitor.
Hubble observations allow astronomers to more accurately estimate the comet's size: https://t.co/s5XkgJcWkF pic.twitter.com/3MihzFCXVx
Други учени обаче са скептични. Ричард Мойсъл от Европейската космическа агенция подчертава, че наблюденията напълно съответстват на естествен обект с много слаба кометна активност, произхождащ вероятно от орбита около звезда в нашата галактика.
„Няма признаци, сочещи към неестествен произход на 3I/ATLAS в наличните наблюдения“, заяви Мойсъл.
„Хъбъл“ е част от мрежа космически телескопи, които наблюдават обекта и събират данни за неговите размери и физически характеристики. Макар кометата да не представлява опасност за Земята, тези наблюдения подпомагат мисията на НАСА за откриване и проследяване на обекти, преминаващи близо до нашата планета, пише НАСА.
🚨 BREAKING: The Hubble Space Telescope has officially captured 3I/ATLAS only the third interstellar object ever discovered.
— Skywatch Signal (@UAPWatchers) July 22, 2025
It’s an active, icy body ejecting material, and possibly the most important visitor from beyond our solar system yet. 🧵👇 pic.twitter.com/mu47KQ1rm4
Данните от „Хъбъл“ позволяват по-точна оценка на твърдото, ледено ядро на кометата – горната граница на диаметъра му е около 5,6 км, но може да бъде и значително по-малко, около 320 м. Дори с този телескоп ядрото остава невидимо, но наблюденията показват струя прах, изхвърлена от страната, нагрята от Слънцето, както и намек за прашна опашка. Скоростта на загуба на прах е сходна с тази на други комети, наблюдавани на разстояние около 480 милиона километра от Слънцето.
Голямата разлика е, че този „гост“ идва от друга звездна система. 3I/ATLAS се движи през Слънчевата система със скорост от 209 000 км/ч – рекорд за обект от този тип. Според учените тя вероятно е странствала милиарди години в междузвездното пространство, ускорявана от гравитационни взаимодействия със звезди и мъглявини.
„Никой не знае откъде точно идва кометата. Все едно да зърнеш куршум само за хилядна от секундата и да се опиташ да проследиш траекторията му назад“, казва Дейвид Джуит от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Той смята, че 3I/ATLAS е част от досега неуловена популация космически реликви, които тепърва ще се откриват благодарение на новите инструменти за наблюдение.
Кометата беше забелязана на 1 юли 2025 г. от телескопа ATLAS, част от финансираната от НАСА система за ранно предупреждение, разработена от Хавайския университет.
Очаква се 3I/ATLAS да достигне най-близката си точка до Слънцето на 29 октомври, когато ще бъде невидима от Земята, и да се появи отново в началото на декември. До септември обектът ще може да се наблюдава с наземни телескопи, а през това време екипи от цял свят ще събират възможно най-много данни за неговите свойства и поведение.
„Тези данни ще ни помогнат да разберем от какво е направен обектът и ще ни дадат ценни улики за природата на далечни планетарни системи“, обобщава Мойсъл.
