Р уският президент изглежда по-силен от всякога. Европа се страхува от него, опозицията е почти ликвидирана, държавният апарат му е верен. Но има и видими слабости, пише АРД, съобщи Deutsche Welle.
Във външнополитически и във военен план Русия е толкова агресивна, че не само нейните съседи се опасяват да не ги споходи съдбата на Украйна. Според германското външно разузнаване например, през 2030 година Путин би бил в състояние да атакува НАТО на фона на интензивното въоръжаване на страната. Той е готов да тества Алианса, пише АРД.
Експертите предупреждават, че има риск превръщането на Русия във военна икономика да доведе до прегряване. Но засега мнозина печелят от по-високите доходи. А и въпреки спада в населението, остават достатъчно ресурси за изтощителната война срещу Украйна, включително благодарение на съюза с авторитарни държави - от Иран, до Китай.
Путин все още успява чрез заплахите за използване на ядрено оръжие, чрез дезинформациите и саботажите да насажда страхове, които карат Русия да изглежда по-голяма, отколкото е. Силата на Путин е най-вече в способността му да използва слабостите на другите, отбелязва Силвия Щьобер в АРД.
Лоялността е по-важна от компетентността
Остава обаче въпросът колко устойчива би била една система, основана на разрушение - при положение, че Путин се фокусира изцяло върху запазването на властта, във връзка с което гледа на страната и на хората само като на ресурси, пишат в биография на Путин експертите по Русия Фиона Хил и Клифърд Гади.
Това се откроява постоянно и в недостатъчните разследвания на нападения и други събития с много жертви. Службите за сигурност не отправят обвинения към отговорните лица - вместо това те биват награждавани и повишавани. Лоялността се цени повече от компетентността, посочва АРД.
Службите за сигурност, и най-вече вътрешното разузнаване ФСБ, са гръбнакът на властовата структура. И макар тази система да допуска грешки, като например погрешната оценка на положението в Украйна преди инвазията на 24 февруари 2022 година, Путин така и не предприе същностни промени в този апарат през последните години.
Поколенията се сменят, но лоялността остава
В политическия апарат има повече раздвижване - междувременно там расте второто и третото поколение верни на Путин служители. Като например роденият през 1966 премиер технократ Михаил Мишустин, който е от второто поколение. Или Дмитрий Патрушев от третото - синът на бившия шеф на ФСБ Николай Патрушев е заместник министър-председател и отговаря за селското стопанство.
Цяла поредица политици в Русия вече има зад гърба си актив, който позволява издигане до самия връх - ако имат университетска диплома, опит в бизнеса или финансовия сектор, както и в службите за сигурност. Губернаторският пост също е смятан за изпитан трамплин нагоре към правителството или президентската администрация.
Сред потенциалните кандидати за самия президентски пост има доста различни фигури като бившия бодигард на Путин Алексей Дюмин, който сега е секретар на Държавния съвет на Руската федерация, или пък заместник-шефът на президентската администрация Сергей Кириенко.
Вероятно Путин нарочно не посочва свой приемник, за да не изглежда слаб, пише АРД. Германското издание отбелязва, че не е ясно как би функционирала създадената от Путин система без него. Той я поддържа чрез изискването за безусловна лоялност, а е и в състояние да оказва натиск чрез събрани компромати, както пишат Хил и Гади.
Парализиращо изчакване
Експерти по Русия като Марк Галеоти констатират при Путин известна слабост при взимането на решения, която може да се отрази и парализиращо на правителствения апарат. Актуален пример е предложението за примирие в Украйна, посочва Силвия Щьобер.
Преди Путин да даде окончателния си отговор, минаха дни, през които пред руските медии излязоха и неговият външнополитически съветник Юрий Ушаков, и много други. Галеоти описва тези нерядко кресливи изявления като опит да се привлече вниманието на президента, който иначе се осланя основно на информациите, които службите за сигурност му предоставят ежедневно. Когато политици като бившият президент Медведев или екстремисти като Александър Дугин пишат изключително обидни или нестандартни постове, експертите виждат в тях и намерението Путин да бъде представен като уравновесен човек, без когото страната би била обречена.
Ограничение на възможностите за действие
Събития като метежът на Пригожин, нападението срещу търговски център в Москва през 2024 година или свалянето (нежелано) на пътнически самолет край Грозни в края на 2024-а не само отнеха живота на много невинни хора, но и неизбежно повдигнаха въпроса за способността на апарата за сигурност да реагира.
Към това се добавя, че например обстрелът на машината на азербайджанските авиолинии при Грозни доведе до ограничение на възможностите за реакция на Путин. Азербайджанският президент Илхам Алиев използва катастрофата, за да отправи редица изисквания към Путин, които той трябваше да приеме - защото южната съседка на Русия е от огромно инфраструктурно значение като връзка с Иран, а и помага за заобикалянето на санкциите.
Отвън системата на Путин изглежда силна, но по въпроса как изглежда отвътре могат само да се правят спекулации, пише АРД. Характерно за диктаторски управляваните режими е, че те изглеждат стабилни, докато някое събитие не разкрие пробив в системата и закостенелите структури не се сринат.
