С едмица след като унищожителния взрив разруши пристанището на ливанската столица Бейрут и повреди стотици сгради, църквите и джамиите в района все още изпълняват молебени и погребални служби. Най-малко 171 души загинаха, хиляди са ранени, а над 300 000 останаха бездомни на фона на повторно разпространение на Ковид-19 и засегната здравна система.
Експлозиите в Бейрут разрушиха 160-годишен дворец
Междувременно, по неясни причини властите спряха издирвателните мисии без да предупредят близки на хора, които са смятани за изчезнали, а най-вероятно се намират под руините на повалените къщи, магазини, ресторанти и офиси.
Ливан: протестите продължават, страната може да остане без хляб
Трагедията предизвика незабавна реакция сред местните хора и ливанската диаспора в чужбина, като се събират дарения, изпращат се храни, завивки и продукти от първа необходимост за всички, които в момента живеят буквално на улицата. Но солидарността между ливанските не може да скрие по-големия колапс над държавата.
Правителството на Ливан подаде оставка
Взривът е унищожителна кулминация на близо едногодишната политическа и икономическа криза, в която паднаха две правителства, а по-голямата част от населението изпадна в бедност и нужда от хуманитарна помощ. Една от прогнозите предвижда, че самият взрив може да заличи 25% от БВП на Ливан.
"You can’t breathe clean air, can't swim in the sea, you have no electricity, no streetlights, you don't know if food will poison you. You can't get a job, can't open a business. Nothing is stable. The blast was the last straw. I have nothing to stay for." https://t.co/rgz8gxBX0p
— Gregg Carlstrom (@glcarlstrom) August 13, 2020
Десетилетия на корупционни практики и лошо управление на ресурсите оставиха Ливан силно засегнат и уязвим и преди взрива от 4 август. Валутата се срина до безпрецедентни нива, а хиляди ливанци загубиха препитанието си в рамките на седмици тази пролет. Експлозията предизвика големи инфраструктурни разрушения, включително върху основните силози за зърно на страната в момент, когато резервите са нищожни, а цените на основни хранителни продукти се утроиха в рамките на последната година.
На 11 август Световната продоволствена програма на ООН обяви, че ще достави 50 000 тона брашно, за да помогне в битката срещу разрастващата се криза с гладуващи. Организацията предупреди дни след експлозията, че тъй като Ливан внася близо 85% от храната си, разрушенията на пристанището в Бейрут, което е и основното в страната, ще предизвика ръст на цените, непоносим за мнозина.
Бейрут: Протести, сблъсъци и над сто ранени
През изминалия уикенд Франция организира извънредна донорска конференция, която успя да събере близо 300 милиона долара за Ливан. От кабинет на френския президент Еманюел Макрон заявиха, че тази помощ няма да дойде с политически условия или искания за реформи, но предложиха дългосрочна помощ.
Това пояснение идва заради ситуацията преди взрива, когато Франция и други държави-донори, критикуваха ливанското правителство заради липсата на реформи и обещаха финансови инжекции само срещу конкретни стъпки за промени. За подобни реформи настояват и демонстрантите в Ливан, които се събират от миналата есен по улиците на всички големи градове на страната.
По чудо откриха оцелял, изхвърлен в морето от взрива в Бейрут
Взривът предизвика още политически трусове. На 10 август премиерът Хасан Диаб обяви плана си за оставка, обвинявайки корупцията и мощни политически фигури за ситуацията в страната. Диаб дойде на поста през януари на фона на масови протести, които предизвикаха оставката на правителството, водено от Саад Харири.
В момента вероятно ще бъде съставено служебно правителство, но очакванията към него са минимални. Десетилетната корупция и стабилно статукво, черпещо от силни икономически клики и религиозни лидери, едва ли ще бъдат засегнати толкова скоро. Малцина са ливанците, които вярват, че „правителство на единството“, би извело страната от кризата.
Проучвания на общественото мнение показват, че 96% от ливанците не само в страната, но и в диаспората, посочват, че корупцията е широко разпространена в администрацията и всеки аспект на живота в държавата. Скандал предизвикаха и разкритията за изнесени държавни средства от управителя на централната банка, Рияд Саламе.
Какви ще са политическите последици на експлозиите в Ливан
Сегашната политическа криза крие много опасност, докато основни държавни агенции колабират, а външните донори не искат да гарантират помощ, заради липсата на яснота дали ще има реформи и промени. Това означава, че Ливан не само няма правителство, но политическият вакуум предизвиква опасения за функционирането на държавата като цяло.
Заради неразрешените проблеми, не могат да бъдат взимани решения в изключително важен момент от модерната история на Ливан. Демонстрациите от изминалата година успяха да предизвикат падането на правителства, но се провалиха в създаването на нов кабинет с политици, готови да се изправят срещу проблемите. По този начин, в момента в Ливан има две тенденции, които се отричат една друга: след взрива се видя силна гражданска реакция и солидарност, но тя е придружена от пълното отсъствие на държавни институции. Помощта от страна на държавата е невидима, като дори спасителните екипи бяха спрени.
Ливан проучва възможна външна намеса за взривовете
И накрая, но не по важност, идва въпросът за реконструкцията. Предварителните оценки, че щетите от взрива са за между 3 и 5 милиарда долара, се промениха само в рамките на пет дни. И те представляват само преките щети, а не дългосрочните загуби, критичните вреди за ливанската икономика и загубата на износ за арабските държави, които използват пристанището в Бейрут като основен пункт за Европа и Африка.
Новото ливанско правителство, както и ще изглежда то, ще трябва да реши как да възстанови пристанището и засегнатата инфраструктура, както и кой ще управлява дейността на порта.
Бейрут след експлозиите: Чаровният квартал Мар Микаел е в руини
Това би изисквало инвестирането на милиарди долари, които правителството няма. Един от възможните начини е да се отдаде проектът на външна компания на основата на концесия срещу печалби за правителството. Проблемът е, че пристанището на Бейрут беше управлявано като частен имот от групи с интереси, които са направили състояние от дейността му, а повечето от тези хора са свързани с центъра на властта и конкретно с Хизбулла. Дълги години пристанището се управлява от компания в Бейрут, собственост на Анри Филип Фараун, един от най-богатите мъже в Ливан, който също така беше министър в редица ливански правителство.
Антиправителствени протести избухнаха в Бейрут
След като правителствените пристанищни власти поеха контрола над порта, той се превърна в източник на работни места, разпределяни от политически кръгове. Ако реконструкцията бъде възложена на външна фирма, вероятно ще има силни спорове, тъй като печалбите ще бъдат намалени значително. Рехабилитацията може да доведе също до конкуренция между други държави, участващи във финансирането на възстановяването.
Macron warns Iran against interference in Lebanon https://t.co/GFa5sxBZoO
— The Daily Star Lebanon (@DailyStarLeb) August 12, 2020
Въпреки усилията на Франция да има думата след взрива, Китай е един от най-силните кандидати за реконструкцията – Пекин вече получи контрола на други пристанища в района, включително този в Хайфа, след договорки с израелското правителство. Китайската намеса се следи от САЩ, а отделно интереси имат Иран, Русия и Турция. Техеран е един от основните играчи в Ливан чрез подкрепата си за Хизбулла и сирийския режим, докато Русия е по-нов играч в Ливан, но засили присъствието си през последните три години.
Има арестувани за взрива в Бейрут
Турция също има силни карти, а след взрива изпрати хуманитарна помощ и спасителни екипи, които станаха изключително видими заради медийната кампания. Отворен е въпросът и за Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства, които участват в политическия и икономически живот на Ливан от десетилетия, а след гражданската война именно средства от Персийския залив допринесоха за възстановяването на Бейрут. Тогава основната фигура беше легендарният премиер Рафик Харири. Но той беше убит през 2005 при взрив, в който Трибуналът на ООН за Ливан, създаден след тази атака, счита, че Хизбулла има основна роля.
Страшни взривове недалеч от посолството на България в Ливан, загинали
Германски дипломат е сред жертвите в Ливан, те достигнаха 137 души
Днес няма и същото желание да се инвестират така бързо пари в реконструкция – Сирия е виден пример за това.
Ливан, който не е в състоянието да се справи с огромния брой ранени, заедно с пациентите с Ковид-19, скоро ще се окаже в центъра на международна битка, от която стотиците хиляди потърпевши едва ли ще видят нещо положително.
