Светът изглежда е попаднал в капана на нулевите лихви

З абравете за забавянето на икономиката в Китай, дали Европейският съюз ще оцелее или дали Apple ще направи нов, невероятно скъп часовник, който изпраща електронни писма, играе игри и може би дори казва и колко е часът.

Точно сега има само едно нещо, което наистина има значение за финансовите пазари. И то е дали централните банки ще продължат с печатането на пари и ще оставят лихвените нива на сегашните дъна.

Днес Банката на Англия остави без промяна основната си лихва от 0.50%, която седи на това рекордно ниско ниво от 2009 г. Заседанието за паричната политика завърши и без промяна на програмата за количествени улеснения в размер на 375 млрд. паунда. За сметка на това от английската централна банка успяха да свалят курса на паунда с над 1%, след като обявиха, че евентуално вдигане на лихвите се отлага... за 2017 г.

Оправданието за тази прогноза са понижените инфлационни очаквания, заради проблемите на китайската икономика. В момента Китай изглежда виновен за всички световни икономически проблеми.

Той послужи за оправдание и на Фед. На последното си заседание за определяне на паричната политика, от Федералния резерв на САЩ също отложиха вдигането на лихвите. Преди управителят на американската централна банка, Джанет Йелън категорично твърдеше, че това ще стане до края на тази година. Последните ѝ изказвания обаче сочат, че промяната на паричната политика може да се отложи и за догодина.

В Япония централната банка е далеч от мисълта за вдигане на лихвите. В еврозоната пък президентът на ЕЦБ, Марио Драги дори се готви да засили количествените улеснения, които в момента възлизат на 60 млрд. евро месечно, на фона на основа лихва от 0.05% и отрицателна лихва по депозитите на търговските банки от 0.20%.

Днес Европейската централна банка намали прогнозите си за икономическия растеж и инфлацията във валутния съюз за следващата година, позовавайки се на предизвикателствата в световен план и слабото евро.

Реалността е, че печатането на пари няма да спре без това да доведе до огромни щети за глобалната икономика. Ето защо политиките на нулеви лихви ще продължат още много дълго време.

Единственият исторически опит с този екстремен монетарен модел има Япония, където количествените улеснения действат повече от две десетилетия.

Какво правят централните банки? Те задават цели, достигането на които би трябвало да е сигнал за спиране на количествените улеснения и след това заявяват, че по-важни са други икономически фактори.

Истината е, че след като намалиха лихвените проценти до нула, за централните банкери е много трудно да ги повишат отново, както и да спрат печатниците за пари.

Япония намали основната лихва до 0.5% през септември 1995 година. Почти две десетилетия по-късно, лихвата е още по-ниска, а стимулите за икономиката в пъти повече.

Лихвите на централните банки в САЩ, Великобритания и еврозоната сега са на рекордно ниски нива и това няма да се промени скоро. Защо им е да ги вдигат при условие, че инфлацията е ниска, а икономиката се движи бавно? Евтиният петрол само дава подкрепа на този тип парична политика.

А ниските лихвени ставки и количествените улеснения във все по-голяма степен се превръщат от нещо необичайно, в част от икономическите процеси. Бизнесът, търговските банки и дори обикновени хора свикват с тях. Кой иска плащанията по кредитите му да се вдигнат?

Изглежда невъзможно да се спре притокът на ликвидност, без това да предизвика вълна от фалити и огромни съкращения на публичните разходи.

Основен приоритет за централните банкери от Марк Карни в Лондон, през Марио Драги във Франкфурт, до Джанет Йелън в Ню Йорк, през следващите няколко години ще бъде намирането на нови извинения за изместване на целите на паричната политика, защото след няколко години на нулеви лихви едва ли е възможно финансовата система да се върне без сътресения пак към нормалността.

Китай също намалява лихвените нива, за да подкрепя своята забавяща се икономика: