К итай умишлено отделя мюсюлмански деца от техните семейства, вяра и език в далечния западен район на страната Синдзян, твърдят нови проучвания В същото време, стотици хиляди възрастни са задържани в огромни лагери, в ход е бърза и мащабна кампания за изграждането на училища-интернати.
Въз основа на публично достъпни документи и подкрепена от десетки интервюта с членове на семейства в чужбина, Би Би Си (BBC) събра някои от най-изчерпателните доказателства за това, което се случва с децата в региона.
Документите показват, че само в един град повече от 400 деца са загубили не само единия, а и двамата си родители заради някаква форма на интерниране – или в лагерите, или в затвора. Провеждат се официални оценки, за да се определи дали децата се нуждаят от „централизирана грижа“.
Наред с усилията за трансформиране на идентичността на възрастните хора от Синдзян, доказателствата показват, че съществува паралелна кампания за систематично откъсване на децата от техните корени.
Засиленият контрол и наблюдение от страна на китайските власти в Синдзян, където чуждестранните журналисти се следят 24 часа в денонощието, правят събирането на доказателства там невъзможно. Такива обаче могат да се намерят в Турция.
As China detains one million Uighur Muslims, it is creating countless "orphans" (children whose both parents have been detained). They are taken forcibly to "schools" (indoctrination centers) where they are separated from their Islamic and ethnic roots. https://t.co/qobgMt04eH pic.twitter.com/ZIbeFBrH2I
— Kenneth Roth (@KenRoth) July 5, 2019
В една голяма зала в Истанбул десетки хора се събират, за да разкажат историите си, много от тях държат снимки на децата си, от които всички са у дома в Синдзян. „Не знам кой се грижи за тях”, казва една майка, показвайки снимка на трите си млади дъщери. „Нямам никакъв контакт с тях”, добавя тя. Друга майка, която държи снимка на трима сина и дъщеря, изтрива сълзите ѝ и споделя: „Чух, че са били отведени в сиропиталище”.
В 60 отделни интервюта – вълна от тревожни, скръбни свидетелства, родители и други роднини дават подробности за изчезването в Синдзян на повече от 100 деца.
(Във видеото горе вижте повече за кражбата на деца в Испания)
Всички те са уйгури
– членове на най-голямата, преобладаващо мюсюлманска етническа група в Синцзян, която отдавна има езикови и религиозни връзки с Турция. Хиляди са дошли да учат или да правят бизнес, да посетят семейство или да избягат от контрола на раждаемостта в Китай и нарастващите религиозни репресии. Но през последните три години те се оказаха в капан, след като Китай започна да задържа стотици хиляди уйгури и други малцинства в гигантски лагери.
Китайските власти казват, че уйгурите се обучават в „центрове за професионално обучение”, за да се борят с войнствения религиозен екстремизъм. Но доказателствата сочат, че много от тях са задържани, защото просто изповядват вярата си – молят се или носят воал – или имат задгранични връзки с места като Турция.
За тези уйгури връщането обратно означава почти сигурно задържане. Телефонният контакт е прекъснат – дори разговарянето с роднини в чужбина вече е твърде опасно за хората в Синцзян.
Правителствената пропаганда възхвалява добродетелите на училищата-интернати
като помагащи за „поддържане на социалната стабилност и мир”, където „училището заема мястото на родителите”.
China separating Muslim children from families https://t.co/k7k0pfyOiy pic.twitter.com/WG99Ee3MmQ
— FrontPage News (@FrontpageN) July 5, 2019
Д-р Адриан Зенц е германски изследовател, който проучва този въпрос и според него: „Училищата-интернати осигуряват идеалния контекст за устойчиво културно преструктуриране на малцинствените общества”. Изследванията му показват, че както в лагерите, така и в училищата-интернати целта е да се елиминира използването на друг език, освен китайски в училището.
Говорейки пред Би Би Си високопоставен служител в отдела за пропаганда в Синцзян, отрича, че държавата трябва да се грижи за голям брой деца, отделени от родителите им. „Ако всички членове на семейството са били изпратени на професионално обучение, тогава семейството трябва да има сериозен проблем”, казва той, смеейки се. „Никога не съм виждал такъв случай”, добавя служителят.
Властите казват, че тези училища-интернати позволяват на децата от малцинствата да научат „по-добри житейски навици” и по-добра лична хигиена, отколкото биха получили у дома. Някои деца са започнали да наричат учителите си „мамо”.
В залата в Истанбул се усеща сурово отчаяние и дълбоко недоволство. „Хиляди невинни деца биват разделяни от родителите им и ние непрекъснато говорим за това.
Защо светът мълчи, когато знае тези факти?”,
пита една майка.
Д-р Зенц е категоричен: „Вярвам, че доказателствата сочат към това, което трябва да наречем културен геноцид”.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
криза, която тихо расте" />
