Забраната да се носи на обществени места ислямското було - "цялостният воал", гласувана от френското Национално събрание, със сигурност ще бъде обсъждана в цял свят години наред.
Няма съмнения, че последиците от случая може да са извънредно интересни за цялата световна история. Нито пък, че има множество гледни точки върху тази забрана и съответни оценки, които заслужават внимание.
Долната камара на френския парламент одобри на 13 юли на първо четене законопроекта за забрана на носенето на обществени места на ислямско було, покриващо цялото лице.
Проектът предвижда жените, които нарушават забраната, да бъдат глобявани с до 150 евро. Той бе подкрепен от Националното събрание с огромно мнозинство.
За да влезе в сила законът, е необходимо да бъде одобрен и от горната камара на френския парламент - Сената. Конституционният съвет освен това бе сезиран по въпроса и предстои да даде своето становище за текста, който срещна правни възражения и предизвика недоволство сред представителите на мюсюлманската общност.
Франция е държавата с най-голямо ислямско малцинство в Европа. В страната живеят около 5 млн. мюсюлмани.
Нека се спрем на следния аспект: единогласието. Френските депутати от долната камара гласуваха смайващо - 335 гласа срещу един! Едва ли някой би се усъмнил, че рано или късно целият Евросъюз може да последва примера на Франция - или поне би желал.
Единогласие, което изглежда още по-любопитно, щом си припомним анкетата, проведена от изследователския център "Пю" в навечерието на парламентарното заседание. Тя показа, че
две трети от американците биха се обявили против такава забрана,
ако въпросът бе разглеждан в съответните щати. В Европа биха я подкрепили 71% от запитаните в Германия, 62% - във Великобритания, и 59% - в Испания.
Изненадваща съпоставка. Сама по себе си тя е достатъчна, за да схванем колко дълбоки пластове от съществуването на различни цивилизации е стигнал и разкрил тлеещият от няколко години спор дали един мюсюлманин на Запад може да се държи по същия начин, както у дома си.
По принцип става дума за това какво представлява европейската цивилизация и какво - американската.
Един разговор от чисто психиатрично естество, в който се разравят епизоди от "детството" на цивилизациите, погребани до момента под почти непроницаеми воали.
Да се запитаме за начало: защо точно сега? Как тъй Франция десетилетия наред бе прочута с умението си да бъде дом за когото и да било - включително за руски емигранти, но и за турци и араби, а и самият аятолах Хомейни дълго време е живял в Париж, и французите никога не са се страхували кой знае колко от черните була, бурки, никаби, както и да ги наречем?
Защо днес французите се загрижиха за мюсюлманското женско облекло повече, отколкото за парите, които е получил от "Л'Ореал" за своите избори президентът Саркози?
Защото ги е страх. Само допреди сто години Франция владееше макар и не половината свят като Англия, но голяма част от него - в Индокитай, Африка и т. н.
Преди сто години илюзията за европейско превъзходство над другите народи осигуряваше на французите (и на европейците изобщо) възможността да бъдат толерантни и снизходителни към всички видове етническа екстравагантност из улиците на Париж - напротив, тя сякаш символизираше специалната роля на Франция като магнит за цялото глобално пъстроцветие.
А сега виждаме, че залязва ако не векът на Европа (тя няма как да изчезне), то поне епохата на нейното превъзходство, особено моралното.
На световната авансцена съвсем не излиза впрочем мюсюлманската цивилизация,
а китайците, индийците и може би латиноамериканците.
Културата им обаче е напълно съвместима с европейската, между тях няма сблъсък на базата на принципа "или-или". Нещата с мюсюлманите обаче стоят по-зле.
В онова, което за една мюсюлманка е мека преграда и я отделя от мръсотията на околния свят (тоест в общи линии е символ на чистотата), европеецът вижда нагледно изобразен черния демон на смъртта. Естествено, кой ще ти търпи нашествие на назгули (духове с отровен дъх - персонажи от книгите на Джон Толкин) по парижките улици.
А нали през седми век, откъдето води началото си всичко това - по-специално арабската нация и ислямът, на практика всички жени в тогавашния свят покривали лицата си: в Константинопол, Ерусалим, Мека, Антиохия, Александрия. Това било не само една мода, а козметично-санитарна норма в сухия и слънчев климат.
И нищо чудно, че воалът се споменава в свещения Коран - Коранът изобщо съдържа множество медицински предписания, разумни от гледище на тогавашното положение в онази част от света.
Западната цивилизация обаче скоро се изместила от Източното Средиземноморие в западна посока. На Запад климатът бил вече друг и след няколко века от някогашния воал там останали само украшения по дамските шапчици.
А мюсюлманите, претърпели един вид цивилизационна катастрофа заради нашествието на Чингис хан, започнали опити да превърнат санитарните норми в религиозни.
Днес тази цивилизационна катастрофа предизвиква неочакван отзвук. Мюсюлманският свят добре разбира, че с него нещо не е наред - изпреварват го вече не колонизаторите европейци, а мирни хора от други цивилизации. И една от причините е специалното отношение към човешкото тяло, залегнало в самите основи и на исляма, и на християнството.
Двете религии по принцип са разклонения на едно и също средиземноморско дърво. И двете (но главно християнството) както през споменатия седми век, така и през следващите неведнъж са правили опити да се борят срещу човешкото тяло и да извисяват духа (един свят човек трябва да е изнемощял, да умъртвява плътта си и т. н.).
Да припомним как се е борила църквата в Европа срещу съпружеските изневери (наказвани със смърт) и дори срещу прекомерно изобретателния секс между съпрузи. В исляма не е имало подобни крайности. Имало е обаче страх пред това да се излага тялото на показ. Така е и до днес.
Както отбелязва французойката акад. Елен Карер д'Анкос, днешната европейска цивилизация се опира не само върху християнската традиция, но и върху традицията обществото да се бори с църквата (да си спомним за Волтер и мнозина други). Култът към тялото, включително към женското, е явление от предхристиянската античност.
Мюсюлманите не са възприели тази традиция на своите съседи. Оттам иде и сблъсъкът. Европа е преодоляла много неща от самата себе си, непреодолени от други. И основният пример тук е концепцията за Америка като "правилната Европа", Европа, пречистена от средновековните крайности и стаените комплекси.
Прочее не бива да се чудим, че американците не са съгласни със своите прародители във връзка със забраната да се носи цялостен воал. Америка и Европа са твърде различни цивилизации и вероятно ще отговарят все по-различно на предизвикателствата на времето.
Не е вярно, че многорасовите американци не се страхуват от промените в света. Страховете им просто не са съвсем същите.
А как ще отговори на френското предизвикателство мюсюлманският свят - това е вече друг въпрос. Отначало с викове и скандали, то се знае. После обаче ...
По принцип, решението на френския парламент дава на мюсюлманите добър шанс да започнат пробив към една нова епоха, когато жените ще се къпят в морето или в басейна с обикновени бански, а не облечени, както ги виждаме сега.
Здравословният начин на живот, в случая сред жените, за мюсюлманите днес ще е добре дошъл. При все че не е хубаво мюсюлманките да се превръщат в мускулести чудовища като американските феминистки.
