Как наказват картелите по света

С ключването на картелно споразумение е едно от най-тежките нарушения на правилата на пазарната конкуренция.

Светът ги познава отдавна, пише Nova.bg.

От повече от век фамилията Рокфелер е синоним на богатство и успешен бизнес. Джон Рокфелер става първият американски милиардер и е наричан „най-богатият човек на всички времена“. Още в началото Рокфелер организира картел, който си извоюва преференциални цени от железопътните превозвачи, макар и по-късно те да са обявени за незаконни. По-късно Рокфелер създава и картел на превозвачите, наречен „South Improvement Co” и по този начин под властта му е 90% от нефтения бизнес в страната.

Срещу неговата компания „Standard Oil” са първите антимонополни дела в историята на САЩ. Съдът разпорежда да я раздели на няколко по-малки предприятия. Две от тях се сливат отново през 1999 година и се превръщат в днешния американски нефтен гигант „Ексън мобил”.

Горивата са и сред индустриите, които винаги са били ръководени от картели. Пазарът на горива е бил податлив към създаването на картели и монополи въпреки световните идеали за свободна конкуренция.

Между 1940 г. и 1970 г. на световната сцена доминират седем петролни компании, наричани „Седемте сестри” – днешната BP, „Гълф ойл”, „Стандард ойл Калифорния”, „Тексако”, „Роял Дъч шел", „Стандард ойл Ню Джърси" и „Стандард ойл къмпъни Ню Йорк". До 1970 г. „Седемте сестри” контролират около 85% от световните петролни резерви и оказват силно влияние върху производителите на петрол от третия свят.

Влиянието на „Седемте сестри” отслабва след създаването на ОПЕК – Организация на страните производителки на петрол, чиято цел е да отстоява законните права на държавите членки на световния пазар на петрол.

Извън пазара на горива

Картелните споразумения са познати в почти всички области на икономиката. В Европа един от най-скандалните случаи е от тази година. В началото на лятото Европейската комисия наложи рекордна глоба на водещи производители на камиони заради 14-годишно участие в картел.

Германските МАН, под шапката на „Фолксваген“, и „Даймлер“, шведско-френският „Волво/Рено“, холандският ДАФ и италианският „Ивеко“ бяха глобени с рекордната сума от 2,93 млрд. евро, защото са нарушили правилата за конкуренция в ЕС. На петте водещи производители се пада около 90% от средните и тежкотоварните камиони, произвеждани в Европа.

В продължение на 14 години петте компании са имали заговор да поддържат определени цени и да прехвърлят върху потребителите тежестта от разходите за покриване на стандартите за емисиите. Предател се оказва компанията МАН. За това, че са разкрили картела, се спасяват от глоба в размер на 1,2 млрд. евро. Останалите компании са постигнали извънсъдебни споразумения. „Даймлер“ и ДАФ са с рекордни глоби от 1,753 млрд. евро съответно, следвани от „Волво/Рено“ с 670 млн. евро и „Ивеко“ с 495 млн. евро.

Съвкупно глобата превишава предишния рекорд от края на 2012 г., когато ЕК осъди 7 дружества да платят общо 1,47 млрд. евро за 10-годишно картелиране при катодно-лъчевите тръби. Тогава глобата беше наложена за фиксиране на цените на пазара на катодно-лъчеви тръби за телевизионни и компютърни екрани.

Според Европейската комисия от 1996 г. до 2006 г. компаниите, сред които са „Филипс”, „Ел джи Електроникс” и „Панасоник”, изкуствено са определяли цени, поделяли са пазари и са ограничавали производството си за сметка на потребителите. Действията на компаниите „се характеризират с най-лошите видове антиконкурентно поведение, които са забранени за компаниите, работещи в Европа“, посочиха тогава от ЕК.

Катодно-лъчевите тръби бяха сред най-важните части на телевизионните екрани и компютърните монитори преди да се премине към технологията на плоските екрани. Тези тръби определяха до 70% от цената на екрана. Картелът за катодно-лъчевите тръби е действал в цял свят, а компаниите напълно са съзнавали, че действията им са незаконни.

„Филипс” и „Ел джи Електроникс” са глобени с общо 999 млн. евро, а глобата за „Панасоник” е 157 млн. евро, като сумите се увеличават с отчитане на комбинирани глоби и санкции за дъщерните дружества. Другите глобени компании са „Самсунг”, „Техниколор”, MTPD и „Тошиба”. Тайванската „Chunghwa“ не е санкционирана, тъй като тя е първата компания, разкрила картела пред европейските власти.

Предишният рекорд бе поставен през 2008 г. с глобата от 1,38 млрд. евро за картел в производството на автомобилни стъкла. Експерти от ЕК доказаха, че фирмите незаконно са договаряли помежду си цените поне пет години. Най-тежко беше глобен френският гигант "Saint-Gobain" – с 896 млн. евро. Наказанието на французите беше завишено, защото те имаха и предишни провинения в тази насока.

Глобата за британския производител „Pilkington“ по същия казус беше в размер на 370 млн. евро, за японската „Asahi Glass“ – 113,5 млн. евро, а за белгийската „Soliver“ – 4,4 млн. евро. Японците получиха 50% по-ниска глоба от предвиденото, защото са се съгласили да сътрудничат при разследването. В хода на тригодишното разследване е установено, че картелните споразумения са били договаряни на поредица тайни срещи по хотели и летища из цяла Европа. Участниците в него са контролирали почти 90% от целия пазар на автостъкла в Европа.