М озъкът зад подводницата „Титан“ планирал да загине при обречено гмуркане.
Главният изпълнителен директор на OceanGate, Стоктън Ръш, целенасочено е планирал смъртта си край останките на „Титаник“ в зловещ, самоубийствен сценарий, твърди негов близък приятел.
Тези шокиращи твърдения се съдържат в нова книга, посветена на трагедията с подводницата „Титан“, която хвърля нова светлина върху причините, поради които Ръш системно е пренебрегвал предупрежденията за безопасност. Трагичният инцидент от 2023 г., при който загиват петима души, включително самият Ръш, може да е бил умишлено планиран – така поне гласят разкритията.
OceanGate CEO Stockton Rush, who died on the sub, ignored safety warnings from deep sea exploration specialist.
— Pop Base (@PopBase) June 23, 2023
In email obtained by BBC, he replied: “We have heard the baseless cries of 'you are going to kill someone' way too often. I take this as a serious personal insult.” pic.twitter.com/f8G1jPZ3T8
Карл Стенли, експерт по търговски подводници и близък приятел на Ръш, разкрива пред автора Матю Гавин Франк, в книгата „Подводни: Чудо, обсесия и убийство в света на любителските подводници“, че: „Егото на Ръш беше толкова голямо, че беше готов да умре – и да убие – за да се превърне в герой на собствената си история.“
По думите му, милионерът бил обсебен от идеята да остане в историята, вписан в митологията на най-известното корабокрушение на всички времена – „Титаник“. „Той искаше да загине при останките. Колкото по-известен станеше – толкова по-добре. Не просто уби четирима богати хора, които му платиха за това – той ги превърна в част от митологията на Титаник“, допълва Стенли.
- Съзнателен избор или технически провал?
Дванадесет дни след фаталната експлозия на „Титан“ в Северния Атлантик, Стенли се свързал с автора чрез WhatsApp със сензационно твърдение – че Ръш е знаел какво предстои. Според него, той умишлено е проектирал мисията като еднопосочно пътуване – с цел да се запечата в историята, макар и чрез катастрофа.
„Всъщност той беше добър инженер“, казва Стенли. „Но постави нов стандарт за това как се умира ефектно.“
По негови думи, самото име „Титан“ не е случайно. Подводницата е кръстена на измисления британски лайнер от новелата „Безсмислие“ на Морган Робъртсън (1898), в която корабът потъва след сблъсък с айсберг — странно сходство с реалната трагедия на „Титаник“ през 1912 г. Според Стенли, изборът на име бил умишлен ход, „за да се впише още по-дълбоко във фолклора на Титаник.“
„Ръш не просто искаше да умре – той искаше да го направи по символичен начин, с безполезна подводница, натоварена с титанично значение,“ пише Франк.
Titan sub mastermind PLANNED to kill himself on doomed dive, close friend claims https://t.co/S8KwcmPIJP
— Daily Mail (@DailyMail) June 7, 2025
Стенли стига още по-далеч, твърдейки, че „Титан“ е бил проектиран като „капан за мишки за милиардери“. Когато е попитан дали наистина вярва, че Ръш е създал машината с цел да убие пътниците, той отговаря категорично:
„Знам, че това се е случило.“
- Първите сигнали за опасност
Още през 2019 г., четири години преди трагедията, Стенли придружил Ръш при тестово гмуркане с „Титан“ край Бахамите, когато подводницата достигнала дълбочината на „Титаник“ – 12 336 фута. По време на спускането, на всеки три до четири минути се чували зловещи шумове, подобни на изстрели. Стенли изпратил тревожен имейл, в който предупреждава, че вероятно става дума за структурен дефект на корпуса, предизвикан от налягането.
„Звуците, които чухме, приличаха на пукнатина в част от корпуса, която се деформира и руши под натиска“, пише той. „Интензивността на звуците и тяхната постоянност показват, че нещо се разпада.“
Той настоятелно препоръчал да се спрат всички гмуркания с платени клиенти, докато не се установи източникът на проблема и не се отстрани напълно.
„Не вярвам, че ще продължиш с гмурканията до Титаник този сезон“, писал той. „Мисля, че ще се поддадеш на натиска, който сам си създал – донякъде продиктуван от егото – да направиш това, което другите казват, че не може да се направи.“
- Отричане, гняв и фатален край
В отговор Ръш отхвърлил притесненията на Стенли, заявявайки, че не е компетентен да оценява конструкцията на въглеродни корпуси под налягане. „Ценя мнението ти по много теми, но не и по тази. Надявам се, че ти, от всички хора, ще помислиш два пъти, преди да изразиш мнение по въпрос, в който не си специалист,“ писал Ръш.
Стенли обаче не отстъпил. В последващо съобщение отправил мрачно предсказание:
„Обичам да вземам решения, като обмислям най-лошите сценарии. Най-лошият сценарий от отлагане на гмуркането би бил разочарование сред клиентите и финансови загуби. Но най-лошият сценарий, ако не го отложиш, е... смърт.“
Четири години по-късно, този сценарий се сбъднал.
