Т ръмп нарича саудитския владетел "фантастичен лидер", открито се възхищава на Путин, а критикува Зеленски като "слаб". Очевидно е, че Тръмп предпочита компанията на "силните лидери", съобщи Deutsche Welle.
Какво точно се крие зад това.
Трудно е да се намери и една лоша дума, казана от американския президент Доналд Тръмп за „силните мъже” и авторитарните лидери от Близкия изток. Той нарече саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман „фантастичен” и „брилянтен”. Тръмп очевидно вярва, че е онова, което Бин Салман е направил по отношение на правата на човека, е просто „невероятно“. Само че през тази година Саудитска Арабия е екзекутирала повече от 240 души - често без съд и присъда, припомнят правозащитните организации.
"Той е труден човек, но е мой приятел"
Що се отнася до президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, американският посланик в Турция наскоро описа отношенията на Тръмп с все по-автократичния турски лидер като „мъжка дружба“: „Той е труден човек, но е мой приятел“, заяви Тръмп по време на среща с Ердоган, нищо че малко преди това турският президент бе в споменаван в международните медии заради арестуването на опозиционни политици.
На среща с Ердоган през октомври Тръмп каза: „той е труден човек, но е мой приятел“, а турският президент тъкмо беше критикуван от международните медии за начина, по който се разправя с политическите си опоненти. „Не знам защо харесвам по-твърдите хора повече от меките и лесните“, заяви Тръмп неотдавна.
Ново отношение към авторитарните режими в Близкия изток
Предишните правителства на САЩ имаха склонност да обвързват военните сделки и помощта за Близкия изток със спазването на човешките права и демократичните политики – или поне да изразяват подкрепата си за тези идеали. Но според актуализираната версия на Стратегията за национална сигурност на САЩ от този месец, това вече не е така.
Във версията от 2022 г., подготвена за бившия президент Джо Байдън, се казваше, че в Близкия изток САЩ ще „подкрепят и укрепват партньорствата с държави, които се придържат към международния ред, основан на правила“ и ще „изискват отчетност за нарушенията на правата на човека“.
В новата версия на администрацията на Тръмп, публикувана в началото на декември, не се споменават правата на човека и само на едно място се говори за „международния ред, основан на правила“. По отношение на Близкия изток се казва просто, че Америка трябва да спре „да оказва натиск над тези нации – особено монархиите от Персийския залив, за да се откажат от традициите си и историческите си форми на управление“.
В същия документ европейските „форми на управление“ не се ползват със същото благоволение. Администрацията на Тръмп може би има намерение да спре да „притиска“ Близкия изток, но в Европа очевидно планира да прави онова, което Европейският съвет за външни отношения миналата седмица описа като „културна война“ - например чрез подкрепа на десни антиевропейски политически партии.
Защо Тръмп предпочита арабските монарси пред лидерите на ЕС?
„Персонализираният стил на вземане на решения на Доналд Тръмп и неговите авторитарни инстинкти го правят много по-естествен „силен лидер“ от конвенционалните демократично избрани ръководители“, казва Кристиан Коутс Улрихсен, изследовател на Близкия изток в Института за публична политика „Бейкър“ към Университета Райс.
„Афинитетът на Тръмп към лидерите в Близкия изток, и особено в Персийския залив, може да се корени в определени прилики в стила на вземане на решения, както и в търговската основа на отношенията, които изграждат“, каза той пред ДВ. Лидерите от Персийския залив имат и предимството, че не попадат в лагера на традиционните съюзници или противници на САЩ, а са нещо като близки партньори, добавя Улрихсен.
Андреас Криг, експерт в областта на сигурността в Кингс Колидж Лондон, написа следното преди Тръмп да посети Персийския залив през май тази година: „Трансакционализмът на Тръмп намира естествена почва в Персийския залив: получаваш това, което плащаш. Няма преструвки за споделена съдба, ценности или идеали. Именно върху това градят отношенията си племенните монархии в Персийския залив“.
Катар подари на Тръмп самолет за 400 милиона долара, а Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия направиха щедри обещания да инвестират стотици милиарди в американската икономика.
На Тръмп изглежда му харесва идеята да бъде крал
Тръмп навярно цени и липсата на ограничения върху политическите действия, с която разполагат авторитарните лидери в Близкия изток, добавя Коутс Улрихсен - нещо, „което самият Тръмп се стреми да постигне - особено сега, през втория си мандат“.
Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар се управляват от кралски фамилии, които формулират свои собствени закони, не търпят политическо несъгласие и - тъй като не са демократични държави - не зависят от одобрението на гражданите, за да останат на власт. През февруари 2025 г. Тръмп се нарече „крал“, а в своите профили в социалните медии Белият дом по-късно сподели цитата с изображение, генерирано от изкуствен интелект.
"Неороялизмът" променя международната система
Професорите Стейси Годард от Уелсли Колидж в Масачузетс и Ейбрахам Нюман от Джорджтаунския университет във Вашингтон написаха статия за списание „International Organization“, в която разглеждат привързаността на Тръмп към „силните мъже“ от Близкия изток като част от една възникваща система, която те наричат „неороялизъм“.
Учените я определят като „международна система, структурирана от малка група на хиперелити, които използват съвременните икономически и военни взаимозависимости, за да извличат материални и имиджови ползи за себе си”. Тръмп явно разглежда определени лидери като притежатели на нещо сходно с монархическа суверенност и съответно е издигнал в приоритет отношенията си с тях.
Според същите автори и други държави са се придвижили към система, доминирана от елитите - Турция, Индия, Унгария, Китай и Русия. Но сега, когато САЩ – с икономическата и военната си мощ – също се движат в тази посока, идеята се разпространява, тъй като други лидери, включително в Европа, са принудени да играят същата игра, пишат Нюман и Годард. „Всички те – от Ердоган, през владетелите в Саудитска Арабия, до Обединените арабски емирства и Катар осигуряват на Тръмп тази легитимност: той може да си каже „това, което правя, е нормално“, казва политологът Ейбрахам Нюман.
