И ран съобщи, че разполага с двугодишен план за противодействие на разширените санкции, след като САЩ обявиха „икономически Ден Д“ срещу страната и отправиха заплахи към нейните поддръжници.
В отговор на думите на американския финансов министър Скот Бесент, че това е „най-голямата единична финансова офанзива в историята“, иранският министър на икономиката Али Маданизаде заяви, че страната му е „напълно подготвена за санкциите на САЩ“, които според него ще доведат до поредно поражение за Вашингтон.
Според най-новата заплаха срещу иранския режим Бесент заяви, че САЩ ще прекъснат всички икономически връзки със страната и добави, всяка държава, която партнира финансово с Иран, ще бъде изолирана, пише Би Би Си (BBC).
Това се случва след обрати и удължаване на крайните срокове от страна на Белия дом в опитите му да сложи край на конфликта.
Часове след изявлението на Бесент Маданизаде заяви, че Иран „отдавна е очаквал тези планове“. „Правителството е и беше готово и разполага с двугодишен план за управление на тези събития. Ние също имаме свои собствени инструменти и знаем как да играем играта“, каза той пред държавната телевизия.
Той също така заяви, че нито Китай, нито Русия са „приели“ мерките на САЩ, и прогнозира, че и други страни ще им окажат съпротива.
Китайското външно министерство заяви, че санкциите и тактиките на натиск не помагат и Пекин ще направи каквото е необходимо, за да защити интересите си.
Иранският режим отправи и ново предупреждение към корабите да не преминават през Ормузкия проток без разрешение, според Ройтерс.
Обикновено една пета от световния петрол и газ преминава през протока – тесен воден път южно от Иран, но протокът е практически блокиран от страната от началото на конфликта в края на февруари, което доведе до по-високи цени на петрола в световен мащаб.
На пресконференция по-рано в понеделник, представяща офанзивата, Бесент заяви, че САЩ започват „икономически натиск срещу финансовите връзки на Иран по целия свят“. „Сега Иран е изправен пред много ясен избор със само два пътя пред себе си: пълна глобална изолация... или път обратно към нормалността с възможност отново да се присъедини към световната икономика“, каза той.
Финансовият министър заяви, че Америка „вече не управлява иранската заплаха, а слага край на нея“. Бесент допълни, че Министерството на финансите е картографирало мрежи, посредници и финансови канали, използвани от Иран за заобикаляне на санкциите и търговия с петрол.
Министерството заяви, че е наложило ограничения срещу пет сектора: дигитални активи, технологии, злато, авиация и корабоплаване. Финансовото министерство наложи санкции и на близо 60 юридически лица, физически лица и плавателни съдове.
Бесент заяви, че тези действия ще „затегнат примката и ще блокират всеки потенциален източник на приходи“ за Ислямския революционен гвардейски корпус и за иранския режим като цяло. В предупреждение към правителства и организации, които подпомагат или търгуват с Иран, той заяви, че те не могат да „твърдят, че са слепи за активирането на тази дейност“.
Той отказа да посочи конкретни държави, но каза, че Тръмп ще се обади на световни лидери „с конкретни искания да прекратят взаимодействията си с режима“. Въпреки че заяви, че е важно да се даде време на хората да разберат новите санкции, той добави: „Те трябва да знаят, че ще действаме много бързо и че мислим сериозно“.
Неубедителен ефект
Дейвид Оксли, главен икономист по климата и суровините в Capital Economics, изрази съмнение относно ефективността на обявените санкции. „Тъй като подновената морска блокада от страна на САЩ вече задушава износа на ирански петрол, прекият ефект от „икономическия Ден Д“ върху енергийните приходи на Иран ще бъде по-скоро неубедителен. Предполагаме, че новият пакет ще има само ограничен пряк ефект върху иранските енергийни потоци в краткосрочен план“, каза той.
Той обясни, че това се дължи отчасти на факта, че приблизително 90% от петрола на Иран отива за Китай – страна, „която и в миналото не е признавала санкциите на САЩ и едва ли ще бъде уплашена и този път“.
В хода на конфликта досега предишните заплахи включваха изявление на Тръмп през април, че „цяла цивилизация ще загине тази нощ“, освен ако Иран не се съгласи на сделка за край на войната и деблокиране на Ормузкия проток. В крайна сметка САЩ отстъпиха от тази позиция, след като Пакистан се намеси като посредник и призова за повече дипломация.
Икономическото въздействие от войната с Иран се усеща в САЩ и по целия свят. По-високите цени на петрола засилиха опасенията относно разходите за живот, като цените на бензина и дизела са значително по-високи спрямо преди една година.
В САЩ цените на бензина надхвърлиха 4 долара за галон, а достъпността е сред основните опасения на американските гласоподаватели преди междинните избори през ноември.
В понеделник барел от суровия петрол сорт Брент, глобалният бенчмарк за цените на петрола, струваше 92 долара.
Миналата седмица Бесент обяви, че правителството на САЩ ще се намеси на облигационните пазари и ще изкупи обратно държавен дълг в опит да стимулира търсенето на облигации и да намали лихвите по заемите. Ефектът от обявлението обаче беше краткотраен, като дългосрочните разходи за заемане на средства се покачиха отново ден по-късно.
Иранският режим вече е изправен пред тежки икономически санкции от страна на САЩ.
Бившият президент на САЩ Барак Обама и редица съюзници на САЩ бяха договорили споразумение със страната през 2015 г., което премахна много от санкциите в замяна на съгласието на Иран да ограничи ядрената си програма.
Тръмп обаче се оттегли от това споразумение през 2018 г., наричайки го „изначално дефектно“, и възстанови всички санкции на САЩ срещу Иран.По време на мандата си като президент на САЩ Джо Байдън направи няколко опита да възстанови споразумението от ерата на Обама, но това така и не се случи.
През април тази година администрацията на Тръмп задейства вълна от санкции срещу чуждестранни банки и компании, извършващи бизнес с Техеран, след като стана ясно, че военните ѝ операции не са принудили иранския режим да се предаде.
