- Дунавът е критично маловоден, което вече налага извънредни мерки - взривяване на речното корито в Румъния, изграждане на праг и потапяне на плавателни съдове в Унгария, а в България туристически кораб бе заседнал край Видин.
- Сушата застрашава не само корабоплаването, но и енергетиката, питейната вода, земеделието и екосистемите. АЕЦ „Пакш“ и АЕЦ „Чернаводъ“ разчитат на Дунав за охлаждане, докато едностранните мерки на отделни държави могат да влошат условията за съседните страни.
- Европа все още няма единен задължителен план за сушите. Експерти и природозащитници настояват за по-строга и координирана европейска политика, тъй като климатичните промени се очаква да направят периодите на екстремно нисък отток по-чести и продължителни.
Румъния пренасочва част от Дунав, за да спаси АЕЦ "Черна вода"
Взривяване на речното корито и потапяне на баржи, така изглеждат все по-отчаяните опити на Европа да поддържа функционирането на един от най-важните водни пътища на континента.
През този месец нивото на Дунав спадна драматично, което принуди правителствата от ЕС да предприемат спешни мерки. Румънските власти използваха взривове, за да насочат повече вода към ядрената централа в Черна вода. Унгарското правителство потопи плавателни съдове в опит да поддържа водния поток покрай собствената си АЕЦ „Пакш“. В България около 180 туристи трябваше да бъдат евакуирани от заседнал кораб край Видин.
Зaлoгът е огромен. Дунав е втората по дължина река в Европа и жизненоважна артерия за товарния транспорт, питейната вода, земеделието и индустрията. Той се използва за охлаждане на големи ядрени централи и захранва водноелектрически проекти. Басейнът на реката обхваща 19 държави и осигурява ресурси за десетки милиони хора.
Но повтарящите се засушавания, подхранвани от климатичните промени, заплашват да променят всичко това.
„Прогнозата е, че това ще се случва по-често и трябва да разглеждаме по-систематично наличието на вода, потребностите от вода и, разбира се, задържането на водата и устойчивостта“, заяви Биргит Фогел, изпълнителен секретар на Международната комисия за опазване на река Дунав.
Detonating a riverbed and sinking barges.
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) August 24, 2026
Welcome to Europe’s increasingly desperate efforts to keep the Danube River — one of the continent’s most important waterways — working.https://t.co/fRXS1iSF6u
- Високи зaлoзи при ниско ниво на реката
С превръщането на сушата в повтаряща се заплаха Европа все още няма единна, задължителна политика за справяне с недостига на вода по Дунав и в други части на континента.
Отговорността остава разделена между националните правителства и речните басейнови власти, а регулирането се основава на смесица от европейски закони, които според природозащитни организации се прилагат недостатъчно. Много от новите мерки на ЕС за устойчивост остават доброволни.
На този фон националните власти прибягват до едностранни действия, които според някои експерти могат да имат сериозни последици за съседните държави и местните екосистеми.
Димитър Куманов, ръководител на отдела за опазване на околната среда в българската природозащитна организация „Балканка“, предупреждава, че държавите предприемат спешни мерки, без да отчитат по-широките последствия. Той е особено притеснен от потенциалното отражение върху питейната вода в България.
„Дунавските държави правят каквото си искат, а ние в България плащаме цената“, казва той.
Унгарската АЕЦ „Пакш“, която разчита на реката за охлаждане, осигурява около 40% от електроенергията на страната. Румънската АЕЦ „Чернаводъ“ произвежда около една пета от електроенергията на Румъния. Когато реката стане прекалено плитка, правителствата не се сблъскват само с водна криза, те рискуват да загубят и значителен източник на електроенергия.
Този месец Унгария започна изграждането на праг в речното корито, подобно на малък язовир съоръжение, което трябва да повиши нивото на водата около „Пакш“.
Според Тамаш Грубер, ръководител на програмата „Живи реки“ на WWF Унгария, това може да бъде полезна краткосрочна мярка, но наличната информация не е достатъчна, за да се оцени пълното ѝ въздействие върху екосистемата или ефективността ѝ при бъдещи периоди на екстремно нисък отток.
Подобно съоръжение може да влоши условията при ниски води надолу по течението, както и да повлияе на преноса на седименти, рибите и други водни организми.
- ЕС има правила, но няма единен отговор
Бързите мерки срещу сушата до голяма степен остават национални и разпокъсани в седемте държави от ЕС, през които преминава Дунав, както и в Сърбия, Молдова и Украйна.
Съществуват организации за координация на управлението на реката, сред които Международната комисия за опазване на река Дунав. Държавите от басейна разполагат и с национални агенции, отговарящи за корабоплаването, управлението на водите и опазването на околната среда.
Тези институции си сътрудничат при мониторинга и корабоплаването, но в крайна сметка действат в рамките на собствените си национални юрисдикции.
ЕС разполага с Рамковата директива за водите, която задължава държавите членки да защитават и възстановяват реките, езерата и подземните води и да координират управлението на водните басейни, вместо да се ограничават до националните граници.
Експерти и организации от водния сектор обаче смятат, че ЕС не е успял да осигури координиран отговор за подготовка при суша, въпреки очакванията сухите лета да станат по-чести и по-интензивни.
Миналата година група учени призова за европейска директива за сушите, която да хармонизира и наложи политики за управление на риска в целия континент. Призивът последва сушата през 2022 г., която засегна по-голямата част от Европа.
Брюксел също така представи Стратегия за устойчивост на водите, включваща около 50 мерки за подобряване на водната сигурност. Сред тях е обещанието на Европейската комисия да предоставя технически насоки на държавите за изготвяне на планове за управление при суша, но тези планове не са задължителни.
Европейският закон за възстановяване на природата поставя и цел за създаването на 25 000 километра свободно течащи реки до 2030 г., но според WWF до голяма степен от отделните държави зависи колко ще допринесат за постигането ѝ.
Междувременно Брюксел планира да преразгледа Рамковата директива за водите в рамките на усилията си за намаляване на регулациите и стимулиране на индустрията, включително с акцент върху облекчаването на правилата за минното дело. Природозащитните организации предупреждават, че директивата и без това се прилага непоследователно.
Еврокомисарят по околната среда Йесика Росвал заяви пред POLITICO, че е „наложително да подобрим подготовката си във всички направления“. Тя добави, че ЕС трябва да прецени дали настоящото европейско законодателство за водите все още е достатъчно ефективно по отношение на устойчивостта, готовността за кризи, повторното използване на водата и управлението на сушите.
Според българския експерт Димитър Куманов най-доброто решение е европейската правна рамка да бъде прилагана „по книга“ и дори да бъде затегната, с цел по-добра защита на природните водни ресурси.
„Някой ден дървените глави в ЕС ще научат урока и се надявам дотогава да не е станало твърде късно“, казва той.
