К огато унгарският премиер Виктор Орбан пристигна на среща на върха на ЕС през 2015 г., Жан-Клод Юнкер каза "идва диктаторът" и го поздрави с игрив шамар по лицето.
Тази закачка на тогавашния председател на Европейската комисия даде показателен поглед към политическа динамика, която обикновено остава скрита зад затворени врати или дори само в мислите на лидерите. Независимо дали става дума за гаф или прикрит сигнал, сцената предизвика дискусии за демократичното отстъпление на Унгария.
Когато всяка тяхна дума се следи под лупа, а всяко изказване се изкривява от политическите опоненти, политиците са се научили да мълчат, да полират посланията си и да бъдат дипломатични. Но под извънреден натиск, насаме или под формата на шега, маската се изплъзва и разкрива повече, отколкото внимателно подбраните речи някога биха могли.
Вижте как Юнкер затвори телефона на Меркел
В сряда върховният дипломат на ЕС Кая Калас обобщи това, което мнозина си мислят, когато на четири очи се пошегува, че състоянието на света е "подходящ момент човек да започне да пие". Тя може и да не го е възнамерявала като сериозна оценка, но думите ѝ дадоха показателен сигнал: представителят на Европа на световната сцена смята, че нещата изглеждат доста зле.
Някои подмятания дестилират политически истини, които издържат проверката на времето. Декларацията на Юнкер, че европейските лидери "всички знаем какво трябва да направим, но не знаем как да бъдем преизбрани, след като го направим", стана известна като "проклятието на Юнкер", съкратено описание на изборните трудности пред реформаторските правителства.
"Съветниците и пиар екипите често се опитват да режисират всичко, което един политик казва. Но лидерите са хора и понякога просто казват какво мислят, било на шега, било защото напрежението ги притиска", казва Луис Ринсард, бивш политически съветник в Камарата на общините във Великобритания и съосновател на Milton Advisers. "Инстинктивната реакция е: "О, Боже, какво се случи току-що", но в девет от десет случая това, че политическите лидери изглеждат човешки, работи по-добре от всички красиво написани пиар реплики. За онзи един случай от десет просто трябва да се надяваш, че никой не е слушал."
За хората, които живеят в свят на тайни, това, на което се смеят, може да разкрие отношението им към неща, които не могат да обсъждат открито.
"Политиците могат да носят само определено количество неща в себе си и се получава нещо като изтичане на идеи, на мисли, които са наполовина оформени", казва Ашли Уайнбърг, старши преподавател в Университета на Салфорд и автор на книгата The Psychology of Politicians.
Британското кралско семейство е известно със сдържаната си комуникация. И все пак крал Чарлз беше необичайно откровен, когато прие първия си министър-председател Лиз Тръс на седмична аудиенция в Бъкингамския дворец през 2022 г., точно когато предложеният от нея бюджет разтърси пазарите. "Пак ли? Ех, ех", усмихна се той. Тръс подаде оставка 12 дни по-късно.
Според политическия психолог Рамзи Абу Исмаил подобни шеги могат да бъдат "начин да се предадат послания по мек начин."
Дипломати, участвали във високорискови международни преговори, казват пред POLITICO, че често са по-весели, отколкото хората си представят, като противоотрова срещу тревожността, която идва с високата политика.
"Хората биха се изненадали колко често се пускат шеги в напрегнати дипломатически ситуации и цялата зала малко се отпуска и осъзнава, че си има работа с човешко същество", казва Крис Фицджералд, бивш британски дипломат, командирован в Брюксел по време на преговорите за Брекзит. "Най-добрите реплики често са тези, които не са по сценарий, и още по-добре, ако показват, че разбираш културата на събеседника си."
Белгийският премиер Барт де Вевер, често определян като най-забавния лидер на континента, каза след заседание на Европейския съвет, че харесва навременната шега с "черен хумор", за да изрази позицията си. Бившият литовски външен министър Габриелиус Ландсбергис, който си спечели репутация с политически закачки, заяви, че абсурдните политически ситуации просто изискват смях. "Когато виждаш какво се случва в света, само да бъдеш сериозен вече не изглежда достатъчно, усещаш, че най-добрият начин да се ангажираш е да покажеш абсурда", каза той.
Но "това не винаги е изпипана стратегия", казва дипломат от ЕС, присъствал на стотици срещи в Брюксел. "Тези срещи често са дълги и скучни и виждаш възможност да разсмееш хората. Понякога се получава и те прави да изглеждаш човечен, друг път се обръща срещу теб и създава проблеми."
Такъв баланс не успя да улучи кандидатът на президента на САЩ Доналд Тръмп за посланик в Исландия, който миналата седмица предизвика дипломатическа криза, като се пошегува, че новата му приемаща страна ще стане щат на САЩ в момент, когато Белият дом засилва натиска за овладяване на Гренландия.
Исмаил, политическият психолог, отдава заслуга на Тръмп за това, че е разтегнал границите на политическите норми толкова много, че иначе сдържани фигури в Европа и по света се чувстват по-свободни да говорят откровено. "Тръмп не просто промени нормите на политическата комуникация, той разруши границите между това, което се смята за частно мислене, и публичната реч", казва той.
Европейските политици също осъзнават ползата да бъдат малко по-отпуснати. Един служител на ЕС казва, че институциите на блока имат "известен дефицит на хумор", което се превръща във все по-голям недостатък, когато става дума за предаване на посланията на Европа "в ерата на социално-медийния, ефективен трампистки "саундбайт" и на публика, която цени директната реч.
Шеговитият подход се защитава от Олоф Гил, заместник-главен говорител на Европейската комисия, който използва ежедневните телевизионни изяви на подиума, за да пуска шеги и да закача както съперници, така и репортери.
Камерън: Още се съвземам от прегръдката на Бойко
"Стойността на обедния брифинг на Комисията като жива политическа сцена е значителна и в рамките на тази сцена хуморът може да бъде много полезен инструмент, за да се притъпи жилото на труден въпрос или да се подчертае абсурдът на дадена политическа гледна точка", казва той.
От своя страна Орбан изглежда разбра естеството на играта, когато Юнкер го нарече диктатор. "Унгарците говорят направо за трудните неща", каза той. "Ние не обичаме да заобикаляме. Ние сме откровен народ."
Подобни моменти ще се случват все по-често във време, когато установеният световен ред се разпада и лидерите често не могат да направят нищо друго, освен да се смеят, казва Исмаил.
"Има и своеобразна психологическа адаптация към постоянните кризи в политиката от последните пет години", казва той. "Лидерите усещат умора от кризите и това отваря място за малко хумор, малко ирония, защото тя нарушава модела."
"Мислете за това като за клапан, при който хуморът просто освобождава напрежението."
