Н ови изследвания разкриват, че съвременните хора са преминавали през множество фази на изчезване, преди да успеят да заселят света, което е далеч от триумфалния разказ за "успешното излизане от Африка". Проучването хвърля нова светлина върху ключовата роля, която неандерталците са изиграли в нашата еволюционна история и успех.
Доскоро ранните европейски хора се разглеждаха като вид, който е доминирал неандерталците след напускането на Африка, последните проучвания показват, че единствено популациите, смесили се с неандерталци, са успели да оцелеят и да процъфтяват. Кръвни линии, които не са осъществили такова смесване, изчезват безследно. Според учените, неандерталската ДНК вероятно е изиграла решаваща роля, осигурявайки ни защита срещу нови болести, с които се сблъскваме извън Африка.
Изследването идентифицира период около преди 48 000 години, когато Homo sapiens се смесва с неандерталците след напускането на Африка, което поставя началото на успешната експанзия на нашия вид. По-ранните миграции извън Африка, според новите данни, не са били устойчиви и популациите от тези етапи не са оцелели.
Професор Йоханес Краузе от Института по еволюционна биология „Макс Планк“ в Германия заявява пред BBC News, че тези открития налагат пренаписване на историята на съвременните хора. "Свикнали сме да виждаме Homo sapiens като символ на успеха, излизащ от Африка преди 60 000 години и завладяващ всички екосистеми. Но в началото историята ни е била изпълнена с многократни неуспехи и изчезвания," отбелязва той.
Neanderthals and Homo sapiens interbred within the past 50,000 yearshttps://t.co/rMM6LvhXUX
— Chris Stringer (@ChrisStringer65) December 12, 2024
Традиционно учените разчитаха на формите на вкаменени останки, за да проследят еволюцията на нашите предци, но напредъкът в генетиката предоставя нови прозрения. Чрез извличането на ДНК от кости, които са на десетки хиляди години, изследователите успяват да реконструират миграционните модели и родствените връзки на древните хора.
Въпреки успеха на кръстосването с неандерталците, ранните модерни хора в Европа не са имали лесен път. Те са изчезнали напълно от региона преди около 40 000 години, но не преди техните потомци да се разпространят из други части на света. Впоследствие потомците на тези международни пионери се завръщат, за да заселят Европа отново.
Това изследване също предлага нова гледна точка защо неандерталците изчезват сравнително скоро след пристигането на съвременните хора. Традиционните теории, че ние сме ги изместили чрез лов или по-високи интелектуални и физически способности, губят популярност. Вместо това проф. Краузе подчертава ролята на факторите на околната среда. „Както неандерталците, така и съвременните хора преживяват драматични изчезвания в Европа по това време. Ако нашият вид, който е смятан за успешен, е бил на ръба на оцеляването, не е изненадващо, че неандерталците, които са били по-малобройни и по-малко генетично разнообразни, също са изчезнали."
Климатът в този период е бил изключително променлив, преминавайки от относително топли условия до екстремни студове в рамките на живота на едно поколение. Проф. Крис Стрингър от Природонаучния музей в Лондон, независим от проучването, отбелязва: "Към края на времето си неандерталците са били малобройни и генетично уязвими, което е направило тяхното изчезване почти неизбежно."
Отделно проучване разкрива, че съвременните хора са наследили ключови генетични черти от неандерталците, които са им предоставили еволюционно предимство. Една от тях е свързана с имунната система. Кръстосването с неандерталците е осигурило защита срещу непознати болести, срещани извън Африка.
"Може би получаването на неандерталско ДНК е било решаващ фактор за успеха ни, като ни е позволило бързо да се адаптираме към новите среди", каза проф. Стрингър. "Докато ние сме се развивали в Африка, неандерталците са се адаптирали към условията извън нея. Кръстосването е предоставило бързо решение за нашата имунна система."
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
