П оследиците от замразяването на помощта на САЩ за хуманитарни организации вече води до рязък недостиг, предаде Politico.
Световната продоволствена програма (WFP), която подпомага изхранването на над 100 милиона души по света, се сблъсква с тежка финансова криза, след като основният ѝ донор – Съединените щати – замрази част от чуждестранната помощ и съкрати хуманитарните бюджети. Други западни страни не се намесват, за да компенсират този дефицит.
Съкращенията идват на фона на нарастващите нива на глобален глад, като WFP предупреждава, че острата продоволствена несигурност вече засяга 343 милиона души в 74 страни. Бюджетната криза принуждава организацията да взема някога немислими решения, включително намаляване на хранителната помощ за хора, които са на прага на глада, посочва Карл Скау, заместник-изпълнителен директор на агенцията.
„В миналото се налагаше да намаляваме помощта за хора, които бяха гладни, но все още не гладуваха. Сега сме принудени да ограничим подкрепата дори за тези, които са в пряк риск от смърт“, заяви Скау пред Politico по време на посещение в Брюксел.
„Това означава, че хора ще умират.“
Разрастващата се финансова пропаст
WFP се ръководи от Синди Маккейн, съпругата на покойния сенатор Джон Маккейн. Дългогодишна републиканка, подкрепила демократа Джо Байдън за президент през 2020 г., сега тя трябва да се справи с една от най-тежките финансови кризи на агенцията, след като администрацията на президента Доналд Тръмп намали помощта.
Скау, шведски дипломат, присъединил се към WFP през 2023 г., е в челните редици на усилията за осигуряване на спешно финансиране. САЩ традиционно са най-големият донор на организацията, като през 2024 г. са предоставили 4,5 милиарда долара. Въпреки това, замразяването на помощта и промяната в приоритетите при Тръмп доведоха до рязък спад в подкрепата от Вашингтон.
WFP поиска 21,1 милиарда долара от всички донори през 2024 г., за да подпомогне 150 милиона души в условия на хранителна несигурност, но получи по-малко от половината от тази сума. През 2025 г. ситуацията се влошава допълнително, като се очаква финансиране от едва 8,8 милиарда долара при нужда от 16,9 милиарда. Финансовият недостиг съществуваше още преди съкращенията на Тръмп, но оттогава се задълбочи драстично.
Междувременно броят на хората с остра хранителна несигурност е нараснал с почти 80% от 2021 г. – от 193 милиона на 343 милиона души.
„Финансирането ни тази година е намаляло с 40%. Това уравнение просто не излиза“, заяви Скау.
Кризата в Газа и други огнища на глад
Никъде кризата не е по-тежка, отколкото в Газа, където 1,1 милиона души са на ръба на глада – най-високата концентрация на продоволствена несигурност на ниво IPC5 в света, според WFP. Въпреки това, заради ограничените си ресурси агенцията се затруднява да увеличи помощта.
Сирия е друго критично огнище. След 14 години конфликт половината от населението остава несигурно по отношение на храната, но WFP не успява да разшири своята подкрепа. Скау разговаря с Politico, след като Европейският съюз и партньорите му обявиха допълнителни 5,8 милиарда евро помощ за Дамаск – първото голямо обещание от началото на крехкия преход в страната.
Голяма част от тези средства обаче са насочени към дългосрочно възстановяване, а не към спешна хранителна помощ. Без незабавна подкрепа, предупреждава Скау, усилията за възстановяване може да се провалят още преди да са започнали.
„Може дори да не достигнем до този момент, ако не предоставим спешно облекчение. Имаме капацитет, имаме офиси в цялата страна... Ако ни дадете долар днес, утре можем да го превърнем в реална помощ. Но нямаме достатъчно средства.“
САЩ и Европа намаляват помощта
Административната реформа на Тръмп в чуждестранната помощ хвърли в хаос хуманитарната общност. Министерството на правителствената ефективност (DOGE), инициатива, ръководена от технологичния милиардер и съветник на Тръмп Илон Мъск, доведе до сериозни съкращения в Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID), което засегна критични хранителни и развойни програми. Федерален съдия постанови тази седмица, че действията на DOGE „вероятно нарушават Конституцията на САЩ по множество начини“, но не отмени съкращенията.
Заради финансовата криза WFP драстично намалява дейността си. Хранителните дажби за бежанци в Бангладеш, Кения и Джибути са орязани. Агенцията затвори офиса си в Южна Африка, съкрати персонал и замрази наемането на нови служители в централата си в Рим. В бежанския лагер Какума в Кения намаляването на дажбите предизвика протести, които полицията разпръсна със стрелба с бойни патрони.
Европа следва примера на Тръмп
Базираната в Рим WFP не е единствената агенция на ООН, изправена пред бюджетни съкращения. Нейният партньор, Организацията по прехрана и земеделие (FAO), също бе принудена да спре проекти след загубата на около 300 милиона долара годишно от Вашингтон.
С намаляването на американската помощ Европейският съюз е под натиск да компенсира недостига. Вместо да засилят подкрепата си, някои от най-големите европейски донори също ограничават финансирането. Франция, Швеция и Финландия намаляват бюджетите си за чуждестранна помощ, а Германия обмисля пренасочване на средствата към миграционния контрол и търговските си интереси.
Германия остава ключов фактор – миналата година Берлин отпусна близо 38 милиарда долара за чуждестранна помощ, което го доближи до САЩ. Но следващото правителство, вероятно ръководено от дясноцентристкия Християндемократически съюз, вече сигнализира, че ще намали помощта в полза на управлението на миграцията.
