У спяват ли Съединените щати в Иран? Зависи кого питате. Проучване на центъра за социологически изследвания „Пю“, публикувано миналата седмица, показва, че 61% от американците не одобряват начина, по който президентът Доналд Тръмп управлява конфликта, докато 37% го подкрепят. Данните отразяват общата подкрепа за Тръмп и показват ясно разделение по партийна линия. Показателно е, че седем от всеки десет републиканци одобряват действията на Белия дом, срещу едва един от десет демократи, пише „Форин полиси“.
Друг начин да се оцени успехът на съвместната американско-израелска офанзива е мащабът на нанесените щети. По този показател и след месец война САЩ и Израел са наложили значително по-големи загуби на Иран, отколкото обратното. Убити са редица водещи ирански политически и военни фигури, включително върховният лидер аятолах Али Хаменей; въздушните и военноморските сили на страната са почти унищожени; ядрената програма е допълнително забавена; способността за изстрелване на балистични ракети е отслабена; а един от ключовите съюзници на Техеран - ливанската групировка „Хизбула“ - е подложена на тежки удари. От другата страна основният резултат е, че Иран успява да блокира ключови търговски и транспортни маршрути, без засега да нанася трайни щети.
Войната в Иран прави Доналд Тръмп по-слаб - и по-гневен
Тогава защо изглежда, че САЩ печелят битката, но губят войната? Отговорът вероятно се крие в очакванията. Самото оцеляване на режима в Техеран, както и способността му да нанася щети на глобалната икономика и да облагодетелства противници на САЩ, показват, че Ислямската република излиза от конфликта с по-силни позиции. Оцеляването и създаването на хаос винаги са били стратегическите цели на Техеран. Видимото раздразнение на Тръмп подсказва, че бързата операция, на която е разчитал, не се е състояла.
Първата причина САЩ да изглеждат като губещи са максималистичните цели в началото на войната. Във видео в Трут сошъл от 28 февруари Тръмп намекна за смяна на режима, прекратяване на иранската ракетна програма, неутрализиране на прокси групите и недопускане на ядрено оръжие. Нито една от тези цели не е постигната.
САЩ за Иран: Повече бомби, по-големи бомби, повече цели
Още в началото анализатори отбелязаха, че иранският режим е подготвил заместници на ключови позиции, за да гарантира оцеляването си. Въпреки отслабването на ракетния му потенциал, страната продължава да изстрелва ракети срещу Израел и американски съюзници. Иран вече е показвал, че може да възстанови програмата си в рамките на месеци и вероятно ще го направи отново. „Хизбула“ е тежко отслабена, но не унищожена. Като знак за разширяване на конфликта, йеменските хути се включиха с ракетни атаки срещу Израел. Освен това около 440 килограма силно обогатен уран остават на разположение в страната.
Втора причина е икономическият ефект върху света. Цената на авиационното гориво е нараснала със 120% тази година, а петролът сорт Брент - с над 87%. Основната причина е блокирането на Ормузкия проток, през който преминава около една пета от световния петрол и 20% от втечнения природен газ. Повреда на катарско газово находище след ирански удар допълнително вдигна цените на газа в Европа с над 70%. Протокът е ключов и за доставки на хелий и торове, което създава риск от нови кризи. Така Техеран напомня, че може да разклати глобалната икономика. Данни на „Геопол“ показват, че само 18% от анкетираните обвиняват Иран за конфликта, докато 29% сочат САЩ и 38% - Израел.
Третата причина е липсата на вътрешна и международна подкрепа. За разлика от войната в Ирак, този път няма аргументи за демокрация или международен ред. Единственият реален съюзник на Вашингтон е Израел, който сам става все по-изолиран. Тръмп първо потърси помощ от НАТО, а след това отрече да има нужда от нея. Това отслабва трансатлантическите отношения и авторитета на САЩ.
Тръмп: Спечелихме войната с Иран, но не искаме да си тръгваме преждевременно
Четвъртият фактор е, че войната облагодетелства противници на САЩ. В опит да овладее цените на петрола, Вашингтон смекчи санкции срещу Иран и Русия. В резултат Техеран увеличава приходите си, а Москва печели допълнително около 150 милиона долара дневно. Китай също наблюдава внимателно ситуацията, включително изчерпването на американските ракетни запаси.
Накрая, войната разклаща подкрепата за Тръмп сред републиканците. Пентагонът обмисля искане за още 200 милиарда долара, но има съмнения дали Конгресът ще го одобри. „Няма да подкрепя изпращане на войски в Иран“, заяви конгресменката Нанси Мейс.
Пълната оценка на войната ще бъде възможна едва след края ѝ. Всяка страна ще представи резултата в своя полза. Иран ще подчертае, че е устоял, Израел - че е нанесъл тежки удари, а САЩ - че са демонстрирали военна мощ.
Дори конфликтът да приключи скоро, самото оцеляване на режима ще бъде възприето като победа за Техеран. Това може да засили стремежа към възстановяване на военния потенциал и дори към придобиване на ядрено оръжие. Остава въпросът каква е крайната цел. За Израел подобна стратегия може да е разбираема, но за Вашингтон - не. Тръмп отдавна критикува дългите войни в Близкия изток, но изглежда е подценил Иран.
А най-голямата цена плащат хората. В Иран и Ливан хиляди са загинали, над милион са разселени. В Израел населението живее под постоянна тревога. В страните от Залива нестабилността засяга милиони. Ако всичко това води към нов конфликт, остава въпросът - за какво е тази война?
