Н а хълм над катедралата на Нуук стои огромна статуя на протестантския мисионер Ханс Егеде. Той е отворил отново връзката на Гренландия със Северна Европа в началото на 1700 г. и е положил основите за установяването на най-гордото колониално владение на Дания.
Един ден в края на 70-те години бронзовата фигура внезапно е покрита с червена боя. Очевидно не всички сред инуитското мнозинство са били доволни от промените, които Егеде донесъл на Гренландия четвърт хилядолетие по-рано.
Дрънкането на бирени бутилки в пълни найлонови торбички, носени от инуитите в малките им апартаменти – обикновено много по-малки от тези, в които ние, датчаните, живеехме – беше свидетелство за
всеобхватния алкохолизъм, една от болестите, които Дания донесе на Гренландия,
сред много, което беше безспорно добро: модерно здравеопазване, добро образование, разказва Петер Хармсен за Би Би Си (BBC).
Но освен покритата с боя статуя, мечтата Гренландия да бъде независима от Дания бавно започва да се проявява. В Колежа за обучение на учители се развива най-близкото до радикално студентско движение в Гренландия – някои млади хора в колежа поискаха да им бъде преподавано на родния гренландски език.
До края на 70-те години на миналия век столицата се нарича Нуук, а не Годтааб, официалното ѝ име в продължение на повече от два века. Сега, десетилетия по-късно, промяната отново е в ход, тъй като Доналд Тръмп е хвърлил око върху поемането на контрол над страната. Попитан през януари дали би изключил използването на военна или икономическа сила, за да превземе автономната датска територия или Панамския канал, той отговори: „Не, не мога да ви уверя в нито едно от двете. Но мога да кажа това, имаме нужда от тях за икономическа сигурност“.
По-късно на борда на президентския самолет Air Force One той каза пред репортери: „Мисля, че ще го имаме“, добавяйки, че 57 000 жители на острова „искат да бъдат с нас“.
Въпросът е дали?
Датският премиер Мете Фредериксен междувременно настоя, че Гренландия не е за продан. „Гренландия принадлежи на гренландците“, каза тя. „Самите гренландци трябва да определят бъдещето си“.
И така, как жителите на острова искат да изглежда това бъдеще – и ако то не включва те да бъдат част от кралство Дания, тогава каква е алтернативата?
Обтегнати връзки с датчаните
Едно проучване показва, че само 6% от гренландците искат страната им да стане част от САЩ, като 9% не са решили и 85% са против. Но въпреки това Фредериксен знае, че въпросът какво искат гренландците е деликатен.
Традиционно датчаните се смятат за най-милите империалисти в света, откакто започнаха да колонизират Гренландия през 1720-те години. Тази представа за себе си беше подкопана през последните години, обаче, от поредица от разкрития за минало високомерие в отношенията с населението на острова.
По-специално, има съобщения за сериозни неправди, извършени срещу гренландци – не в далечното минало, а в паметта на живите. Това включва противоречива широкомащабна кампания за контрацепция. Съвместно разследване на властите в Дания и Гренландия проучва
поставянето на вътрематочни устройства (спирали) на жени в детеродна възраст на острова, често без тяхното съгласие или дори тяхното знание.
Съобщава се, че това се е случило на почти половината от всички жени на острова в детеродна възраст между 1966 и 1970 г. Миналия декември министър-председателят на Гренландия Муте Егеде описа това като „откровен геноцид, извършен от датската държава срещу населението на Гренландия“. Той направи забележката, докато разговаряше с Датската радио и телевизионна корпорация в интервю, което се занимаваше като цяло с отношенията между Гренландия и Дания.
Освен това през 60-те и 70-те години на миналия век стотици деца от острова са били отнети от майките си, често по съмнителни причини, за да бъдат отгледани от приемни родители в Дания. В някои случаи това се случва без съгласието на биологичните майки, а в други случаи те не са били информирани, че връзката им с децата им ще бъде напълно прекратена.
Това остави сурова емоционална рана, която често не е излекувана десетилетия по-късно. Някои от осиновените гренландски деца по-късно успяха да открият биологичните си родители, но много други не успяха. Малка група поиска обезщетение от датската държава през лятото на 2024 г. Ако успеят, това може да проправи пътя за голям брой подобни искове от други осиновени.
„Гренландия вече е пораснала“
Проучванията на общественото мнение, проведени през последните години, показват доста постоянен модел, при който около две трети от населението на Гренландия казва, че иска страната да бъде независима. Проучване, проведено през 2019 г., показа подкрепа от 67,7% за промяната сред възрастните гренландци.
Йенсеерак Поулсен, директор на Oceans North Kalaallit Nunaat, екологична благотворителна организация в Нуук, казва: „Както виждам, Гренландия вече е пораснала и нашето чувство за самоуважение и нашето самочувствие изискват да можем да започнем да вземаме наши собствени решения като възрастни наравно с другите нации. За една държава е важно да не е в усмирителна риза“.
„Не трябва да искаме разрешение да правим каквото и да било.
Познавате чувството (като дете), когато трябва да попитате родителите си нещо и те ви кажат, че не можете? Ето какво е“, откровен е той.
И въпреки това думата „независимост“ може да не отразява напълно сложността на предизвикателствата и изборите, пред които е изправена Гренландия, според Поулсен. Той казва, че не харесва думата „тъй като всички са взаимозависими в съвременния свят“. Той добавя: „Дори Дания, която е суверенна държава, е взаимозависима… предпочитам думата държавност“.
Съставки за независимост
Не се знае много за механиката на това как Тръмп предлага да придобие Гренландия. Когато за първи път пусна идеята през 2019 г., той каза, че това ще бъде „по същество голяма сделка с недвижими имоти“. Степента, до която Гренландия ще остане автономна под управлението на САЩ, не е ясна. Същото е и как ще работи системата му за бенефити.
След предложението да купи острова, Тръмп вече удвои реториката си, очевидно готов да задоволи териториалните си амбиции в Северния Атлантик с военни средства. Посещението на Доналд Тръмп младши и членовете на екипа на Тръмп добави визуален акцент към думите на тогавашния новоизбран президент, но не всички в Гренландия бяха възхитени.
„Това ни кара да започнем да отстояваме себе си и да кажем: „Моля, контролирайте се“,
казва Янус Кемниц Клайст, ИТ мениджър на правителството на Гренландия. „Някои хора, които преди може би са имали положително отношение към по-близките връзки със Съединените щати, започнаха да преосмислят това”.
Аая Кемниц, член на датския парламент от лявата партия Inuit Ataqatigiit, има собствена гледна точка за това какво трябва да се направи, за да се проправи пътят към независимост, под каквато и форма да е това. Първо, тя твърди, че е важно да се обърне това, което тя описва като леко изтичане на мозъци от Гренландия. Тя казва, че само 56% от младите гренландци, които са получили образование в университети и колежи в Дания и други страни, се връщат след дипломирането си.
„Това не е много голям брой. Би било добре, ако можем да направим по-привлекателно за тях да се върнат у дома и да заемат някои от позициите, които са важни в гренландското общество“, казва тя.
Но според нея има и по-широк икономически въпрос.
„Политическата и икономическата независимост са взаимосвързани“,
казва тя, „и е изключително важно да си сътрудничим с Дания за развитието на бизнеса в Гренландия, но също така да работим с американците за добива на суровини и развитието на туризма“.
Понастоящем икономиката на Гренландия е силно зависима от така наречената блокова субсидия, субсидия, изплащана от датското правителство, която през 2024 г. възлиза на еквивалента на около 480 милиона британски паунда годишно. Тъй като тази субсидия вероятно ще изчезне след независимостта, едно от най-важните предизвикателства пред гренландците е да намерят начини да я заменят, обяснява Хавиер Арнаут, икономист от Университета на Гренландия в Нуук.
„Икономиката е един от основните фактори, които задържат движението към независимост“, казва той. „Икономиката разчита на датската блокова субсидия и ако тя изчезне, Гренландия ще има голяма дупка в публичния бюджет, която ще трябва да бъде запълнена. „Въпросът е как. Ако празнината може да бъде запълнена, например чрез увеличаване на фискалните приходи чрез проекти в минното дело с нови партньори, може да се появи по-ясен път към икономическа независимост“.
Факторът на благосъстоянието
Има още един въпрос – който не е маловажен в социална държава в скандинавски стил, където голяма част от икономиката е под контрола на правителството – какво би се случило с всички онези здравни и социални придобивки, които Гренландия получава в момента в резултат на отношенията си с Дания.
Понастоящем тези предимства включват достъп до лечение в датски болници. Попитайте гренландците дали искат отделяне от Дания и повечето казват, че са съгласни, само ако това не им струва социалната система. Въпросът какво се случва със системата за социални грижи би бил особено остър в случай на поглъщане на Гренландия от САЩ, тъй като американската социална държава е не само по-малка от тези в скандинавските страни, но и от тези в повечето други западни страни.
Но не всички са убедени от предположенията, че болните от рак в Гренландия, например, изведнъж няма да има къде да отидат в случай на независимост. Пеле Броберг, бивш външен министър на Гренландия и сега председател на политическата партия Налерак, цитира Исландия, която напусна датското кралство през 1944 г. като пример. „Исландия все още изпраща медицински пациенти в Дания“, казва той. „Те все още имат студенти, които учат в Дания, и обратното. Трудно ми е да разбера какви пречки би искала да постави Дания, ако решим да напуснем кралството. Това е реторика, която има за цел да ни изплаши от дискусия за независимост“, твърди той.
Някои жители на Гренландия обаче смятат, че истинската независимост може никога да не бъде постигната точно поради тези опасения. Г-н Кемниц Клайст твърди: „Видът независимост, който виждате в страни като Дания, Белгия или Ангола, никога няма да се случи тук. С такова малко население, част от което не е добре образовано, и със сложна социална система, която бихме искали да запазим, ние никога не можем да станем независими по начина, по който думата обикновено се разбира“.
Тактиката на Тръмп и аргументите за САЩ
Всички тези въпроси се обсъждат от години, но внезапно придобиха ново усещане за неотложност с очевидното желание на Тръмп да контролира Гренландия. Но независимо от това кой седи в Белия дом, въпросът е дали гренландците ще видят някаква полза от повишаване на нивата на сътрудничество със Съединените щати – и ако да, до каква степен?
„Националният проект на Гренландия цели разширяване на зависимостта на острова, за да има възможно най-много връзки с външния свят“, казва Улрик Прам Гад, старши изследовател в Датския институт за международни изследвания и експерт по Арктическия регион.
Именно в този контекст
някои гренландци се затоплят към модела на „свободна асоциация“ или с Дания, или със Съединените щати
– възпроизвеждайки подобно свободно споразумение между Съединените щати и някои острови в Тихия океан. „Проблемът е, че Гренландия се чувства погълната от Дания“, казва Прам Гад. „Целта е да се чувстваме по-малко ограничени и по-малко зависими само от една страна. Свободното сдружаване не е толкова свързано с „асоцииране“, а повече със „свобода“. Става дума за притежаване на собствен суверенитет“.
Заплахата на Доналд Тръмп да превземе Гренландия може да е била неочаквана, но с пътуването до Нуук екипът му е бил наясно, че има нишка, която трябва да бъде издърпана, че опасенията му за сигурността идват в момент, когато много гренландци обмислят бъдещето си. „През последните години всички тези истории се появиха и поставиха модернизационния разказ в различна светлина. Цялата идея, че Дания преследва алтруистичен проект в Гренландия, беше оспорена“, казва Ибен Мондруп.
„Проектът, за който беше казано на гренландците, че е за тяхно добро, всъщност не беше добър за тях в края на краищата.
Това поражда всякакви мисли за статута на гренландците в датското кралство. Това добавя гориво към критиките, които се развиха в Гренландия през последните години относно идеята за общност с Дания“.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
