Графика показва териториите, които САЩ са купували през годините

Покупката на Аляска през 1867 г. сложи край на опита на Русия да установи присъствие по тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка и помогна за утвърждаването на САЩ като нарастваща сила в Азиатско-тихоокеанския регион.

Русия изследва и слабо заселва Аляска още от XVIII век, но малобройното население, финансовите затруднения и поражението ѝ в Кримската война отслабват интереса към задържането на територията. С надеждата да блокира британското влияние, Русия предлага да продаде Аляска на САЩ, а след Гражданската война държавният секретар Уилям Сюърд се съгласява да я купи за 7,2 милиона долара (около 157,7 милиона долара в днешни пари). Договорът е одобрен през пролетта на 1867 г., а САЩ официално поемат контрола през октомври същата година.

В продължение на десетилетия след това Аляска получава малко федерално внимание и разполага само с елементарно управление, докато през 1884 г. не е създадено гражданско правителство. Макар критиците да осмиват сделката като "Глупостта на Сюърд", златната треска в Юкон през 1896 г. превръща Аляска в ключова врата към Клондайк. Стратегическата ѝ стойност става ясна по време на Втората световна война, а на 3 януари 1959 г. Аляска става щат.

След като Великобритания връща Източна и Западна Флорида на Испания през 1783 г., американски заселници се установяват в Западна Флорида. През 1810 г. те вдигат бунт, а президентът Джеймс Мадисън използва въстанието, за да предяви претенции към района между реките Мисисипи и Пердидо, като твърди, че той попада в рамките на покупката на Луизиана от 1803 г., и се възползва от отслабената позиция на Испания по време на нашествието на Наполеон.

Напрежението ескалира, когато генерал Андрю Джаксън завзема испански крепости през 1818 г. по време на кампания срещу семинолите и избягали роби. Макар действията му да предизвикват спорове, държавният секретар Джон Куинси Адамс го защитава.

След това Адамс настоява Испания да възстанови реда в Източна Флорида или да я отстъпи на САЩ. В резултат на това договорът Онис - Адамс от 1819 г. прехвърля Източна Флорида на САЩ, прекратява испанските претенции към Западна Флорида, определя западната граница на покупката на Луизиана и предвижда САЩ да поемат 5 милиона долара по искове срещу Испания, като същевременно признават испанския контрол над Тексас.

Покупката на Луизиана е сделката от 1803 г., при която САЩ купуват около 530 милиона акра от Франция за 15 милиона долара (около 430,3 милиона долара в днешни пари). Наполеон си връща територията от Испания, но след военни загуби в Карибите и на фона на надвисваща война с Великобритания внезапно предлага да продаде цяла Луизиана на американските пратеници Джеймс Монро и Робърт Ливингстън.

Заселниците на Запад приветстват придобиването, а президентът Томас Джеферсън - въпреки конституционните си съмнения - го одобрява, утвърждавайки принципа за подразбиращите се федерални правомощия.

Тексас гласува за анексиране още през 1836 г. след обявяването на независимост от Мексико, но през периода на Републиката нито един договор за анексия между Тексас и САЩ не е ратифициран и от двете страни.

След като опитите за формален договор се провалят, Конгресът на САЩ приема съвместна резолюция през 1845 г., която предлага присъединяване при условия, позволяващи на Тексас да запази публичните си земи и дълга си и да създаде до четири допълнителни щата в бъдеще.

Конвенция в Тексас приема резолюцията, а избирателите я одобряват през октомври 1845 г. Камарата и Сенатът на САЩ приемат конституцията на Тексас чрез съвместна резолюция, подписана от президента през декември 1845 г.

Територията Орегон е един от основните дипломатически въпроси на САЩ в началото на XIX век, като Испания, Великобритания, Русия и САЩ първоначално претендират за региона. Испания отстъпва претенциите си на САЩ през 1819 г., а малко след това САЩ оспорват опита на Русия да даде на свои граждани монопол върху търговията по Тихоокеанското крайбрежие.

САЩ и Великобритания изтъкват претенции въз основа на проучвания и търговски постове, но след като не постигат съгласие за граница, отлагат решението и подновяват отлагането през 1827 г. Границата е окончателно уредена с Договора за Орегон от 1846 г.