УНИЦЕФ: Градовете се провалят в грижата за децата

У�а �анизацията оставя стотици милиони деца в големите и малки градове без достъп до основни услуги.

Това предупреждава Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ) в доклада си "Положението на децата по света - 2012 година: децата в урбанизирания свят".

Растящата урбанизация е неизбежна и според доклада, до няколко години повечето деца ще растат в градове и по-малко - в селски региони.

Децата, родени в градовете, вече съставляват 60% от ръста на градското население.

"Когато си представяме бедността, традиционно я свързваме с образ на дете в отдалечено село", казва изпълнителният директор на УНИЦЕФ, Антъни Лейк. "Днес, обаче, все повече деца, които живеят в импровизирани махали и бедняшки квартали, се нареждат сред най-онеправданото и уязвимо население на света, лишено от най-основните услуги и от правото на благоденствие."

"Изолирането на тези деца в бедни квартали не само ограбва възможностите им да се реализират пълноценно, но и лишава съответните общества от икономическите ползи, които биха им допринесли те като добре образовани и здрави градски жители", добавя Лейк.

Градовете предоставят на много деца удобствата на градските училища, клиники и детски площадки. Същите тези градове, разположени в различни точки на света, стават и арена на най-дълбоко неравноправие в областта на детското здраве, образование и житейски възможности.

В редица региони изграждането на инфраструктура и услуги изостават от разрастването на града и насъщните потребности на децата остават неудовлетворени. Семействата в бедност често плащат много повече за услуги с ниско качество. Например

водата в бедните квартали може да струва 50 пъти повече,

тъй като жителите се снабдяват от частни доставчици, за разлика от по-богатите квартали, които са присъединени към колектори.

Лишенията, на които са подложени децата от бедните градски общности, често се прикриват зад осреднени статистически данни за всички жители на града - както бедни, така и богати. Използването на такива средностатистически данни в изготвените градски политики и разчети на ресурси обикновено води до пренебрегване на потребностите на най-бедното население.

На равноправието трябва да се припише водеща роля, като се отдаде приоритет на децата в най-неравностойно положение, независимо къде живеят. УНИЦЕФ призовава

правителствата да поставят децата в основата на градското планиране,

като разширят и подобрят услугите за цялото население. Като начало са необходими по-специфични и точни данни, за да се установят социалните различия между децата в градовете и начините за тяхното преодоляване.

Дефицитът на данни е достатъчно доказателство, че проблемите са били пренебрегвани.

При все че от властите на всички нива може да се желае и повече, действията в общността също са ключ към успеха.

Докладът призовава към по-широко признаване на усилията, които общността полага, за да се справи с градската бедност, като дава примери за ефективни партньорства с бедните слоеве на населението, включително децата и младежите.

Тези партньорства са довели до съвсем материални резултати, като например

по-добра публична инфраструктура в Рио де Жанейро и Сао Пауло, Бразилия; по-високи нива на грамотност в Котакачи, Еквадор;

повишена готовност за реакция при природни бедствия в Манила, Филипините. В Найроби, Кения, младежите са картографирали целия бедняшки квартал, за да захранят с информация своите градоначалници.

"Възможности" представлява инициатива, подета пилотно в Мексико, която предвижда парични преводи в помощ на най-бедните семейства, за да изпращат децата си на училище и да плащат за здравеопазване. Програмата набира скорост както в селските, така и в градските региони и представлява ценен източник на опит за други страни, последвали примера на Мексико.

В световен план УНИЦЕФ и Програмата на Обединените нации за населените места (UN-Habitat) работят съвместно от 15 години по инициативата "Градове приятели на детето", която изгражда партньорства, за да постави децата във фокуса на градското управление, така че да се предоставят услуги и да се създадат защитени зони, за да им се осигури безопасното и здравословно детство, което заслужават.

"Урбанизацията е житейска реалност, затова трябва да инвестираме повече в градовете, с повишено внимание към услугите за децата, които са в най-голяма нужда", казва Лейк.