В идеа на германци, които открили своите "традиционни ценности" в Русия, стават хит в социалните мрежи, а руските власти ги улесняват в преселването, съобщи Deutsche Welle.
Масова практика ли е това или грижливо създаван пропаганден мит?
Видеа с германци, преселили се в Русия в търсене на „традиционните ценности“, са гледани от стотици хиляди потребители в ТикТок и Ютюб. Тези хора са канени в държавните телевизии, а руските медии говорят за „масово преселване“ на чужденци в Русия. И руските власти активно помагат на такива чужденци. През август 2024 г. Владимир Путин подписа указ „За оказване на хуманитарна подкрепа на лица, които споделят традиционните руски духовни и морални ценности“.
По силата на този указ чужденците могат да получат разрешение за временно пребиваване в Русия по опростена процедура – без квоти, без изпит по руски език и по история на страната. А през декември 2025 г. Путин подписа още един указ – за оказване на помощ при преселването на чужденци с постижения в различни области – от културата до спорта. Но има ли наистина масова миграция на жители от западни страни, по-специално от Германия, към Русия? Кои са тези хора и защо се местят?
Как се живее мирно в страна, която води война?
Руските телевизионни канали обичат да разказват истории за преселници, които нямат руски корени. Така съпрузите Ремо и Биргит Кирш, преселили се от Берлин в Нижгородска област, станаха герои на десетки репортажи по тази тема.
В интервю за ДВ на въпрос за причините за преселването си Ремо дълго разсъждава за упадъка на ценностите на Запад, за „джендър-политиката” и ЛГБТИ, но така и не може да формулира как всичко това го е засегнало лично. „Искаме да живеем в мир, искаме да живеем на село, в уют и да не бъдем част от тази система“, казва Ремо. Очевидно той не вижда никакво противоречие в това да искаш мирен живот в една страна, която в същото време води война.
Руско гражданство без сложни процедури
През 2021 г. Кирш продал строителния си бизнес в Германия и закупил няколко хектара земя в Нижгородска област, за да построи върху нея екологично селище от осем къщи за преселници като него, както и за селскостопанска дейност. Близостта му с руските власти обаче е очевидна: наскоро той е станал съветник на губернатора на Нижгородска област и е получил руско гражданство по специална процедура с указ на руския президент.
Германските медии пишат, че Кирш е част от пропагандна мрежа, която работи за положителния имидж на Русия. Той обаче твърди, че така вижда реалността и отрича да получава облаги срещу това. А що се отнася до полученото гражданство, Ремо допуска, че това е „един вид възнаграждение”.
Ремо Кирш не е единственият, който е получил руски паспорт по този начин, заобикаляйки официалните процедури. Германският гражданин Максим Житников, готвач по професия, е поискал руски паспорт директно от Владимир Путин във видеоконференция през април 2025 г., а само месец по-късно получава желания документ, въпреки че тази процедура обикновено отнема няколко години.
Житников също твърди, че е е напуснал Германия (през 2023 г.) заради „нетрадиционните ценности”и в името на децата си. По-късно обаче се разбра, че той е имал проблеми с бизнеса си: бил е съсобственик на фирмата Schwarze Rose Gastronomie GmbH, стопанисваща ресторанти в град Есен, които – поради дългове – съдебен изпълнител е затворил през 2015 година. През 2021 г., след процедура по обявяване в несъстоятелност, фирмата е била закрита.
Митът, че в Германия има „юридически произвол“
Според анализ на комитета „Гражданско съдействие“ голяма част от онези, които сега потеглят към Русия, са потомци на етнически германци, които след разпадането на СССР Германия прие прие от бившите съветски републики. Става дума предимно за хора, които по някаква причина не са успели да се интегрират в новата си родина.
Сред тях е например Катарина Миних, преместила се в Русия през 2016 г. Според нея причината е, че Службата за закрила на децата и младежите (Jugendamt) ѝ е „отнела“ двете дъщери. Едната – Алина – е останала в Германия, а другата – Мелиса – майката успяла да „спаси”, вземайки я със себе си в Русия. Руските медии дадоха широка гласност на историята на семейство Миних. По-късно обаче се разбра, че Мелиса се е върнала обратно в Германия, веднага след като е навършила пълнолетие. И още подробности излязоха наяве: докато Катарина разказвала своята история в едно руско токшоу, журналистите се свързали по Скайп с дъщеря ѝ Мелиса, която в ефир разказала как родителите пребивали от бой нея, братчето и сестрите ѝ, след което уверила, че „никога повече няма да живее с баща си и майка си и дори не иска да ги вижда.
Анализаторът от „Гражданско съдействие“ Константин Троицки казва по този повод, че разказите за някак юридически произвол в Германия, който уж дава възможност деца да бъдат отнемани от родителите им, е много разпространен в руските медии. Официалните статистики обаче сочат, че лишаването от родителски права в Русия се практикува много по-често, отколкото в Германия. Също така в Русия по-често се отнемат родителски права, вместо само да се ограничават, както е в Германия.
Блогъри и НПО-та на заплата от Русия?
Много от последните преселници разказват активно в социалните медии за новия си живот в Русия, включително на немски език. Видеата с такова съдържание на блогърката Лиза Граф са гледани от стотици хиляди. Но журналистите от изданието „Важните истории” разкриха, че Лиза, както и някои други чуждестранни блогъри не пътуват сами из Русия, а са канени на пресконференции, организирани от депутатката от Държавната дума Мария Бутина – рекламно лице и основателка на фондацията „Добре дошли в Русия“.
Сред съоснователите и партньорите на тази организация има и такива, които целенасочено работят с Германия. Като например Мартин Хелд и неговата НПО „Моята Русия“. Те предоставят информация за преместването, организират курсове по руски език и пътувания до Русия. На сайта на „Моята Русия“ пише, че имат над 170 000 запитвания за преселване в Русия. Но дали това са запитвания от различни хора и колко от тях наистина са се преместили в Русия, не става ясно.
Дейността на Хелд и неговата НПО, също както и на много други блогъри и проекти за преселници в Русия, се спонсорират от руския държавен пропаганден канал RT, са установили журналистите от „Важните истории“ и австрийското издание „Дер Щандарт“. Според тях е възможно Хелд да е получил от RT близо половин милион евро за дейността си. В писмен отговор на запитване на ДВ, Мартин Хелд категорично отхвърли тези обвинения: „Нито аз лично, нито някоя от моите компании или проекти някога са получавали парични средства, облаги или други ползи от държавните органи на Руската федерация, в частност от RT. „Моята Русия“ не е политически проект“.
В тясно сътрудничество с руските власти
И Хелд не е единственият, който помага на Мария Бутина да прехвърля германци в Русия. Сред партньорите на фонда на Бутина са организацията „Пътят към дома“ на Анатолий Бублик и агенцията за набиране на кадри „ОКА“ на Якоб Пинекер, която се занимава с привличането на чуждестранни специалисти в Русия.
На сайта „Пътят към дома“ има инструкции за преселване, как да се изпращат пари, как да се сменят шофьорските книжки, а също и статии със заглавия като това: „Ще се появят ли в Европа концентрационни лагери за руснаци“. Организацията се обявява за „народно-патриотичен проект на доброволни начала“, но очевидно работи много тясно с руската държава. За работата си с „Россотрудничество“ Бублик разказва в многобройни интервюта, но отказва да даде интервю на ДВ.
OKA също работи тясно с регионалните руски власти. Агенцията се намира в Нижни Новгород. На сайта на ОКА можете да се информирате защо трябва да се преселите в Русия, а като аргументи се посочват например нови кариерни възможности, наличие на плодородни земи и дори на ... сърфинг. Нито думичка обаче не се споменава за водената война срещу Украйна или за репресиите срещу инакомислещи.
В интервю за ДВ Пинекер казва, че хората не се страхуват да пътуват до Русия – въпреки случаите, в които чужденци са били задържани и хвърляни в затвора за изказвания против войната. Той подчертава, че хората, с които работи ОКА, „не са политически ангажирани“: „Хората идват тук, за да подредят личния си живот, искат да градят кариера, да купуват къщи, да отглеждат децата си“, казва той. Перспективата да бъдат мобилизирани в армията и да попаднат на фронта в Украйна не тревожи особено чужденците, които идват в Русия“, твърди още Пинекер. „Такива въпроси определено съществуват, но те основно засяга гражданите на Руската федерация. Аз, например, получих гражданство миналата година. Това ме засяга. По принцип хората се отнасят абсолютно нормално към това. Разбират, че получаването на гражданство на Руската федерация налага определени задължения“, казва той.
Мит ли е масовата миграция?
Якоб Пинекер разказа, че за една година агенцията е съдействала на 91 души да се преместят в Русия. Според данните на руското вътрешно министерство, към август 2025 г. по указа за „традиционните ценности“ в Русия са се преселили 369 германски граждани. Може ли да се говори за масово преселване на граждани на Федералната република в Русия?
Този въпрос си задават и анализаторите от комитета „Гражданско съдействие“. Според Константин Троицки руските пропагандни канали създават наратива, че германски граждани масово се преселват в Русия. Всъщност обаче става дума само за няколкостотин такива случая, подчертава Троицки.
