Е вропа е насред поредната гореща вълна, но погледът на енергийния пазар вече е насочен към зимата. Причината е неприятна комбинация - газът поскъпва, хранилищата се пълнят по-бавно, а високите температури карат електроцентралите да използват повече от горивото точно когато то трябва да се трупа за студените месеци.
Фючърсите на нидерландския TTF, основният ориентир за цената на газа в Европа, са поскъпнали с около 120% от началото на 2026 г. и на 18 август достигат приблизително 63,7 евро за мегаватчас, пише Euronews.
Това все още е далеч от пика от около 350 евро за мегаватчас, достигнат по време на енергийната криза през 2022 г. Сегашният проблем е друг - Европа влиза в последните месеци преди отоплителния сезон с необичайно ниски запаси и с няколко риска за доставките едновременно.
Защо предстоящата зима ще бъде дълга и студена за Европа
Горещините също харчат газ
Лятото обичайно е времето, в което Европа възстановява запасите си след зимата. Тази година обаче нагнетяването в хранилищата се конкурира с по-високото текущо потребление.
Горещините увеличават нуждата от електроенергия, а сушата затруднява производството от водноелектрическите централи. Високите температури се отразяват и на част от атомните мощности.
Така газовите централи поемат част от недостига и изгарят гориво, което в нормална ситуация би могло да бъде насочено към хранилищата.
Към това се добавят и проблемите с доставките. Ормузкият проток остава практически затворен, а Норвегия е удължила прекъсванията на добива в някои газови находища.
„Няколко неблагоприятни риска от страна на предлагането вече се реализираха, а запасите от газ са исторически ниски преди отоплителния сезон“, посочва икономистът от Oxford Economics Даниел Крал.
Компанията очаква през септември да повиши прогнозата си за европейските цени на газа. Средната стойност може да бъде близо до 60 евро за мегаватчас през последното тримесечие на 2026 г. и първото тримесечие на 2027 г., при сегашна прогноза от 45 евро.
Хранилищата са пълни само на 57%
Това е числото, което в момента тежи най-силно върху прогнозите за зимата.
В началото на август европейските газови хранилища са били запълнени на около 57%. Данните на Gas Infrastructure Europe показват 57,1% към 1 август - най-ниското равнище за този момент от годината в наличната историческа серия.
Целта на ЕС остава запасите да достигнат 90%, но правилата вече позволяват повече гъвкавост. Държавите могат да достигнат това ниво в периода между 1 октомври и 1 декември, а при трудни пазарни условия са възможни и допълнителни отклонения.
Брюксел е насърчил страните да обмислят използването на тази гъвкавост и целта да бъде намалена до 80%, когато пазарната ситуация затруднява запълването.
Европа използва по-малко газ, но студена зима бързо променя сметката
След кризата от 2021-2022 г. Европа е намалила потреблението си на газ с около 15-20% спрямо 2021 г. Промишлеността използва по-малко, възобновяемата енергия има по-голям дял, а термопомпите са заменили част от отоплението на газ.
Увеличили са се и глобалните доставки на втечнен природен газ, а Европа разполага с повече терминали за неговия внос. Затова Euronews посочва, че физически недостиг като този, от който пазарът се страхуваше през 2021 и 2022 г., е значително по-малко вероятен.
Но времето продължава да има огромно значение.
Oxford Economics отчита почти пряка зависимост между температурите и търсенето на газ. Когато през миналата зима температурите за кратко падат под дългосрочните средни нива, спестяването на газ спрямо периода преди 2021 г. се свива до едва 5-10%.
Точно затова ниското ниво в хранилищата е толкова чувствително. При по-студени от очакваното седмици Европа ще трябва по-агресивно да търси допълнителни доставки на пазара.
По-скъпият газ може да стигне до сметките със закъснение
Движението на борсовите цени не се прехвърля веднага върху сметките на домакинствата. Енергийните компании купуват част от необходимите количества предварително и така временно изглаждат резките промени.
Според Oxford Economics най-силният ефект от цената на газа на едро върху потребителските цени обикновено идва около шест месеца по-късно.
Разликите между държавите обаче са големи. В Германия и Австрия по-дългите договори с фиксирани цени забавят ефекта. Франция, Италия и Испания реагират по-бързо, а в Нидерландия промяната се предава почти веднага.
Най-уязвима сред големите европейски икономики според Oxford Economics е Италия, защото съчетава по-бързо прехвърляне на цените с висока зависимост от газа.
От газа до инфлацията и лихвите
Ако високите цени се задържат, ефектът вече излиза извън енергийния пазар.
Oxford Economics изчислява, че при сегашните цени на едро общата инфлация в еврозоната може да бъде около 3,5% през втората половина на 2026 г., при малко над 3% в последната базова прогноза на компанията.
Самата ЕЦБ в прогнозите си от юни очаква инфлацията да бъде 3,4% през третото и четвъртото тримесечие на 2026 г., именно заради по-скъпата енергия.
Пазарите широко очакват и ново увеличение на лихвите с 25 базисни пункта през септември.
Така зимата поставя пред Европа две свързани неизвестни - колко газ ще успее да натрупа преди началото на отоплителния сезон и колко студено ще бъде времето. При по-ниски запаси и продължително застудяване натискът може да стигне не само до енергийните сметки, но и до инфлацията и лихвените решения на ЕЦБ.