Обстановката преди втората пресконференция на френския
президент Франсоа Оланд беше възможно най-неблагоприятна, пише в редакционна статия британският в. "Гардиън".
Франция току-що изпадна отново в рецесия, а покупателната
способност на французите се срина с 0,9% - най-резкия
спад от 30 години насам. Безработицата се оказа най-високата за
всички времена.
Но слушайки президента, бихте си помислили, че корабът на френската държава е на прав път.
По думите на Оланд неговата първа година на власт беше
съсредоточена около овладяването на държавните разходи (нивото
им от 56% от БВП все пак си остава девет пункта над това
в Германия) и около вкарването на еврозоната в правия път.
Сега
Оланд обещава, че през втората година от президентството му
Франция ще започне офанзива. Човек можеше да си помисли, че тъй
като повечето от предсказанията на президента за първата му
година бяха разбити на пух и прах, то той няма да гори от
желанието да се уповава отново на провидението. Но нищо подобно
не се случи. Оланд призова за създаване на
европейско
икономическо правителство на еврозоната,
което да има свой собствен бюджет, дълг, хармонизирана данъчна система и постоянен президент; програма за борба с младежката безработица на стойност 6 млрд. евро; паневропейска енергийна политика и за по-голяма интеграция в еврозоната.
Според Оланд в качеството си на една от основателките на ЕС Франция има отговорността да съживи болния, достигнал заник и обхванат от съмнения континент.
Но Ангела Меркел смята точно обратното.
Отхвърляйки идеята за обединяването на дълговете, тя подчертава, че е важно Франция да извърши реформи и че всяко правителство трябва да вкара само собствените си финанси в ред. Освен намека, който Оланд направи, че ще реформира пенсионната система, която е банкрутирала и която трупа заеми от борсите, различията между двете части на така наречения европейски двигател са достатъчно големи.
По-неотложната задача за Оланд е със сигурност да убеди
френското общество, че може да извади страната си от нейното
собствено униние. Но на този тест Оланд се провали. През януари
той обеща да намали безработицата до края на годината. Вчера той
подчерта, че "все още е възможно тази тенденция да се преобърне".
Оланд засвидетелства пълното си доверие в премиера Жан-Марк Еро, но същевременно обеща "поне засега" да няма промени кабинета.
Не може да се съмняваме в честността на Оланд. Нито пък той се опитва да си върне популярността. Но
има сериозни съмнения дали ще бъде достатъчно силен, за да плува срещу течението.
Оланд нито съкращава достатъчно бързо разходите, така че да удовлетвори експертите по мерките за икономии в Берлин, нито пък съживява икономиката. Франция може да заема пари от световните пазари на облигации при най-ниските лихви, но не желае да се възползва от това. А примерът в САЩ показа, че дори малките мерки за стимулиране на икономиката могат да дадат резултати.
В действителност стратегията на Оланд за растеж разчита останалата част от болната еврозона да задоволи на търсенето, от което се нуждае френският износ. Но нищо не показва, че това ще се случи в скоро време. И Оланд може на следващата си пресконференция догодина да заяви, че има нужда от повече време.
