Г ермания е на път да получи нов "фитнес треньор" – така се изрази Маркус Зьодер, един от водещите политици, които току-що обявиха постигането на коалиционно споразумение. В една от особеностите на германската конституционна уредба, Баварският Християнсоциален съюз (ХСС) ще има значима роля в новото правителство, а Зьодер използва момента под светлината на прожекторите, пише The Guardian.
Беше любопитен начин да се съобщи за предстоящото встъпване в длъжност на новото правителство, което се очаква да положи клетва през първата седмица на май. След изборите на 23 февруари, Германия ще остане в състояние на политическа неизвестност цели два месеца и половина – всичко това на фона на безразсъдните действия на Доналд Тръмп по света.
Неблагоприятни обстоятелства
Обстоятелствата не биха могли да бъдат по-неблагоприятни. Новият канцлер Фридрих Мерц ще трябва да се изправи пред непредвидимите Съединени щати, докато Русия се възползва от глобалния хаос, симулирайки интерес към мирно споразумение, докато всъщност продължава с военната си агресия в Украйна. В същото време Китай засилва влиянието си на фона на нарастващите антиамерикански настроения.
Германската икономика
Вътрешнополитически, германската икономика – и без това нестабилна – е изправена пред 20% американски мита, наложени върху целия Европейски съюз, плюс допълнителни наказателни такси върху жизненоважната ѝ автомобилна индустрия. Допълнително усложнение дойде само няколко часа преди Християндемократите (ХДС)/ХСС и Социалдемократите (СПД) да обявят официално коалиционната си сделка – проучване на общественото мнение постави крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD) за първи път начело.
Всичко това със сигурност ще подейства отрезвяващо. Германия и Европа не могат да си позволят повторение на предишната коалиция, която се разпадна в атмосфера на враждебност и под слабото ръководство на Олаф Шолц. Тогава рисковете бяха големи; сега те са направо стратосферни.
„Германия получава правителство, което е способно да действа и което е силно,“ заяви Мерц. „Ще управляваме добре заедно“, добави той, докато усмихнато гледаше към лидера на СПД и вероятен следващ вицеканцлер и министър на финансите Ларс Клингбайл. Това е малко вероятен "броманс", но двамата ще трябва да се справят. Както подчертаха, „политическият център“ – така германците наричат водещите партии – трябва да покаже, че може да работи. В противен случай AfD ще чака следващите избори, които трябва да се проведат най-късно до 2029 г.
Преговорите, които преминаха с малко турбуленции и почти без изтичане на информация, доведоха до обвинения към Мерц от страна на хардлайнерите в неговата партия, че е отстъпил твърде много на СПД. Резултатът, отразен в коалиционното споразумение, представлява необходим компромис, при който – както обикновено – всяка страна има чувството, че е спечелила нещо, но и че е направила отстъпки.
Мерц си осигури по-строг контрол върху имиграцията – гранични проверки, забрана за събиране на семейства през първите две години, както и петгодишен срок за кандидатстване за гражданство вместо досегашния тригодишен. Корпоративният данък ще бъде намален. Правилата за гарантирания минимален доход ще бъдат затегнати. От своя страна Клингбайл и неговият екип са запазили увеличението на минималната работна заплата и други социални придобивки.
По отношение на външната политика всички участници в коалицията са единодушни – особено спрямо Украйна и Русия. Създаването на Съвет за национална сигурност в рамките на канцлерството, който да се справя с множеството кризи, пред които е изправена страната, е добре дошъл, макар и закъснял ход. Ще бъде въведена отново някаква форма на национална военна служба, но тя ще бъде доброволна и с предимства за участниците, а не задължителна. Климатичната криза едва беше спомената.
Всички говорят за модернизация и премахване на бюрокрацията. Новото Министерство на дигитализацията има за цел да даде тласък на плачевното дигитално развитие в Германия. Дали това аналогово и все още ориентирано към плащане в брой общество най-накрая ще се присъедини към съвременния свят?
Както обикновено в съвременна Германия, мракът отново е надвиснал. Отчасти това е разбираемо – страна, която копнее за стабилност, трябва да се справя със свят, който изглежда по-несигурен от всякога от създаването на Федералната република през 1949 г. И все пак, част от това е самоналожена меланхолия. Германците, които току-що гласуваха с рекордна избирателна активност след обединението през 1990 г. и осигуриха относително стабилна двупартийна коалиция (ХСС не се разглежда като отделна партия), вече започнаха да се обръщат срещу Мерц – още преди официалното му встъпване в длъжност.
Критики към Мерц
Най-голямото му „престъпление“ беше, че наложи конституционни промени чрез изтичащия парламент, вместо да изчака сформирането на новия. Той знаеше, че трябва да действа така, тъй като крайнодясната и радикалната левица щяха да блокират промените. Така проправи пътя за увеличаване на разходите за отбрана и отпускането на 500 милиарда евро за справяне с критичното състояние на инфраструктурата в страната.
Той използва безпринципни средства за постигане на принципни цели.
Дори в тези отчаяно трудни времена и въпреки несигурното начало, тази коалиция може да проработи. Мерц и Клингбайл изглежда се сработват добре; Борис Писториус, популярният министър на отбраната, се очаква да остане на поста си, осигурявайки така необходимата стабилност.
При Шолц Германия отсъстваше дори без официално обявен отпуск. ЕС остана без кормчия. Икономиката се сви. Малко повече от два месеца след като предишното правителство пое властта, Владимир Путин нахлу в Украйна и всички партийни планове бяха пометени. Този път мракът се спусна още преди правителството да започне работа.
За Мерц няма да има меден месец, няма да има първи 100 дни. Трудно е да си представим по-тежко начало на мандат.
