Европейският парламент (ЕП) одобри новия състав на Европейската комисия (ЕК), предложен от председателя й Жозе Мануел Барозу.
Евродепутатите подкрепиха с голямо мнозинство 27-членната комисия - с 488 гласа "за", 137 "против" и 72 "въздържал се".
Вотът мина без изненади, тъй като повечето преговори бяха осъществени преди гласуването.
Консерваторите, социалистите и либералите вече бяха обявили подкрепата си за екипа на Барозу.
Само зелените, комунистите и някои евроскептици възнамеряваха да гласуват против.
След процедурата
Барозу изрази задоволство,
че е получил "демократична легитимност" и "силна подкрепа от страна на всички политически кръгове".
"Сега разполагаме със средства да свършим работата си", каза той, уверявайки, че иска да предприеме "решителни действия за доброто на демокрацията в Европа".
"Трябва да заслужите нашето доверие, като държите сметка за социалните аспекти в Европа", предупреди лидерът на социалистите Мартин Шулц.
Лидерът на либералите Ги Верхофстад също говори за "условна подкрепа".
"Очакваме от Европейската комисия повече от това, което направи през последните пет години, тя трябва да бъде моторът на Европа" с "по-твърди и по-амбициозни предложения във всички сектори", посочи той.
Лидерът на
зелените Даниел Кон-Бендит осъди от
своя страна
"истинската коалиция от
лицемери"
между трите най-големи политически групи в парламента (консерватори, социалдемократи и либерали).
"Господин Барозу обеща комисия, която ще бъде нещо повече от сбор от индивидуалности, но сборът от много нули не може да даде положителен резултат", заяви той, но увери, че партията му е готова да сътрудничи по редица въпроси.
Решението открива пътя за еврокомисарите да встъпят в длъжност близо четири месеца по-късно от първоначално определената дата.
Новият състав на комисията трябваше да бъде гласуван още през есента на миналата година, но вотът бе отложен с три месеца, докато влезе в сила Договорът от Лисабон. Гласуването се забави още веднъж през януари след яростна атака на евродепутати срещу Румяна Желева, която бе принудена да се оттегли.
Българското правителство тогава номинира вицепрезидентката на Световната банка Кристалина Георгиева, която бе одобрена от евродепутатите на 3 февруари.
Европейските комисари ще положат клетва в Люксембург в сряда, 10 февруари.
ЕК е изпълнителният орган на ЕС, който през петгодишния си мандат управлява годишния бюджет на съюза в размер на 130 млрд. евро, изготвя нормативни актове за общото европейско законодателство и следи за спазването им от страните членки.
Тъй като има грижата за европейския общ пазар, тя разполага с широки правомощия по отношение на търговията и конкурентоспособността. В други области, като външната политика и отбраната, правомощията й са силно ограничени, а важните решения се вземат от страните членки.
Европейската комисия е съставена от толкова комисари, колкото са страните членки - в момента 27, включително председателят, който се избира от държавните и правителствени ръководители на ЕС.
През следващите пет години ЕК, водена за втори път от 53-годишния Жозе Мануел Дурау Барозу, ще трябва да оформя общата политика на ЕС по важни въпроси като финансовата реформа, икономическото съживяване и борбата с климатичните промени. Тя също така ще планира реформа на годишния бюджет на съюза от 130 млрд. евро и скъпоструващото му перо за общата земеделска политика, което в момента съставя около една трета от всички разходи в бюджета.
Състав на Европейската комисия:
Председател: Жозе Мануел Дурау Барозу (Португалия);
Върховен представител за общата външна политика и сигурността и заместник-председател на ЕК: баронеса Катрин Аштън (Великобритания);
Комисари, отговарящи за:
- конкуренцията и зам.-председател на ЕК: Хоакин Алмуния
(Испания)
- новите технологии и зам.-председател на ЕК: Нели Крус
(Холандия)
- индустрията и предприемачеството и зам.-председател на
ЕК: Антонио Таяни (Италия)
- междуинституционалните въпроси и администрацията и
зам.-председател на ЕК: Марош Шефчович (Словакия)
- правосъдието, основните права и гражданството и
зам.-председател на ЕК: Вивиан Рединг (Люксембург)
- транспорта и зам.-председател на ЕК: Сийм Калас (Естония)
- земеделието и развитието на селските райони: Дачиан Чолош
(Румъния)
- бюджета и финансите: Януш Левандовски (Полша)
- вътрешния пазар и финансовите услуги: Мишел Барние (Франция)
- въпросите на климата: Кони Хедегор (Дания)
- международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реагиране
при кризи: Кристалина Георгиева (България)
- морските въпроси и риболова: Мария Даманаки (Гърция)
- науката и изследванията: Мойра Гийгън-Куин (Ирландия)
- развитието: Андрис Пиебалгс (Латвия)
- регионалната политика: Йоханес Хан (Австрия)
- икономическите и валутните въпроси: Оли Рен (Финландия)
- образованието, културата, езиковото многообразие и младежта:
Андрула Василиу (Кипър)
- заетостта, социалните въпроси и социалното включване: Ласло
Андор (Унгария)
- енергетиката: Гюнтер Йотингер (Германия)
- разширяването и европейската политика на добросъседство: Щефан
Фюле (Чехия)
- митническата и данъчна политика и борбата с измамите: Алгирдас
Шемета (Литва)
- околната среда: Янез Поточник (Словения)
- здравеопазването и по въпросите на потребителите: Джон Дали
(Малта)
- търговията: Карел де Гухт (Белгия)
- вътрешните работи: Сесилия Малмстрьом (Швеция).
криза, която тихо расте" />
