Ка ато по-късно тази година светът отбележи 20-ата
годишнина от падането на комунизма, вниманието ще бъде насочено
върху Берлинската стена - могъщия символ на тази система.
Но докато центърът на вниманието ще е там - събитията
включват проект за събарянето на огромно домино от камъни, за да
се възпроизведе краха на различни комунистически режими в
Източна Европа - някои хора, живели под комунистическото
управление, казват, че семената на промяната са били посети
другаде.
Герд Попе, на 67 години, е бивш източногермански
опозиционен лидер, който внимателно е следил развоя на събитията
през 70-те и 80-те години на миналия век, довели до свалянето
на комунистическите режими в Източна Европа.
Отслабването на политическия контрол, извършено от
съветския лидер Михаил Горбачов, беше важен сигнал, казва Попе.
Но този ветеран от Студената война вярва, че низ от
събития в Полша, Унгария и тогавашната Чехословакия всъщност са
били предвестниците, довели до рухването на Берлинската стена.
Вперил поглед в източния съсед на Германия, Попе казва:
"В Полша имаше знаци, че нещо се променя в цялата система".
60-те и 70-те години в Полша бяха белязани от бунтове в
заводи, от студентски протести и от голяма демонстрация през
1970 г. срещу скока на цените на храните, при която силите за
сигурност убиха 44 корабостроители.
Възходът на синдикалното движение "Солидарност" и на
неговия лидер Лех Валенса, превърнал се в неговия символ,
прикова вниманието на международната общност върху борбата за
демокрация в страната. Валенса, който участва в протестите на
корабостроителите, основа първия синдикат в Полша през 1980 г.
Въпреки военното положение и опитите за потушаване със
сила на протестите, хиляди се включиха в борбата на Солидарност
- от децата, които разпространяваха незаконни позиви във
варшавските предградия, та чак до политически активните
синдикални лидери.
Борбата на Полша за демокрация вдъхнови опозиционните
групи в Унгария, където комунизмът беше разхлабил желязната си
хватка още през 1968 г.
През 1981 г. унгарската опозиционна интелигенция
последва полския пример, като започна да издава нелегално
вестника "Самиздат", който се превърна в глас на
съпротивителната борба.
Нелегалните опозиционни движения се обединиха в
политически организации. По време на символичното повторно
погребение на комуниста реформатор Имре Над през юни 1989 г.,
младият политически лидер Виктор Орбан наложи тона, като призова
руските войски да напуснат Унгария.
Пътят беше по-труден в Източна Германия, където
правителството дълго си затваряше очите и отричаше промените,
които се извършваха из континента.
Дисидентски групи с трепет следяха промените в Полша и
Унгария.
"Ние не живеехме на луната", казва Попе.
В Източен
Берлин, където той е живял, беше лесно да се улови сигнала на
западногермански телевизии.
Окуражено от развоя на нещата в чужбина, опозиционното
движение се разрасна отвъд неофициалните сбирки, които се
провеждаха в частни домове.
Източногерманските църкви изиграха важна роля, като
предоставиха място за политически митинги, докато печатни
издания "Самиздат" даваха възможност на местните опозиционни
групи да общуват помежду си.
Все по-голямата вълна от хора, които искаха да емигрират
от Източна Германия, наля масло в огъня на политическото
напрежение. От 1986 г. нататък отделни кандидати за емигранти се
присъединиха към това движение, като поискаха по-голяма свобода
за пътуване.
"Всеки си мислеше да напусне страната в даден момент",
казва Попе. Но той прави ясно разликата между онези, които
просто искаха да напуснат страната, и хората, като него, които
се опитваха да я променят.
Докато поляците произвеждаха първите си свободни избори
и милиони германци започнаха да изразяват собственото си мнение
като бягаха от страната, догматичните лидери на Чехословакия не
разпускаха задушаваща хватка, изправени срещу съпротивително
движение, съставено до голяма степен от интелектуалци дисиденти
и дългокоси музиканти.
През 1977 г. арестуването на нелегалната рок-група
Plastic People of the Universe доведе до петицията на движението
"Харта 77", призоваваща чехословашките власти за спазване на
човешките права. Подписалите петицията бяха преследвани. Те загубиха
работата си и техните деца бяха лишени от правото да учат.
Докато милиони се присъединиха към движението "Солидарност" през
втората половина на 80-те години, едва 2000 души поставиха
подписа си под петицията на "Харта 77".
Комунистическото правителство се опита да спечели
доверието на примирилия се народ със заеми и политика в
подкрепа на семействата, но недоволството надделя. Централното
планиране беше неефективно и народът бленуваше за западни стоки,
каквито липсваха в социалистическите магазини.
Иржи Федор, работник, който бил преследван от властите
заради организирането на музикални спектакли и фестивали,
подписал петицията на "Харта 77" през 1988 г.
"Промените витаеха във въздуха през 1989 г.", казва той.
През януари 1989 г. демонстранти се събираха в
продължение на седмица на Вацлавския площад в Прага, за да си
спомнят за Ян Палах, студента, който се самозапали преди 20
години.
"Пет години по-рано властите нямаше да позволят на
протестиращите да се събират на този площад, ден след ден, в
продължение на седмица", посочва Федор като пример за все
по-свободната политическа атмосфера.
Като свидетел на събитията, които обхванаха континента, Попе
казва, че хората в Източна Германия са си дали сметка по онова
време, че "натискът е толкова силен, че то ще ни предостави също
нови възможности".
"Но че това ще доведе до падането на Стената - ние не
можехме и смътно да си го представим по онова време ", казва
замислено Попе.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
