„Уолстрийт джърнъл“: Въображаемата заплаха от имигрантите

Е то ги идват – огромни орди от бедни румънци и българи, стичащи се към Албиона да откраднат добрите работни места от родените там британци – когато не просят за финансираните от данъкоплатеца социални плащания. 

Това пише „Уолстрийт джърнъл“ в коментарна статия, посветена на дебата и опасенията във Великобритания, свързани с имиграцията. 

Изданието посочва, че

такава беше зловещата история за имиграцията, обрисувана през последните месеци от Найджъл Фараж

и неговата Партия за независимост на Великобритания (ЮКИП), когато правилата за трудова мобилност на Европейския съюз най-после бяха приложени за Румъния и България. 

ЮКИП предупреждаваше, че във Великобритания ще идват по 5000 души от двете страни всяка седмица. Математически, това значи над четвърт милион годишно, посочва „Уолстрийт джърнъл“. 

Оказва се обаче, че тези имигранти все пак няма да дойдат. Според изследване на британската национална статистическа служба, огласено по-рано това лято общо 153 хил. румънци и българи са работели във Великобритания през второто тримесечие. Това е с 9000 повече от 2013 г., когато все още имаше ограниченията върху трудовата мобилност за тези работници. 

Цялостното увеличение е 6%,

отбелязва вестникът. 

Великобритания трябва да приветства имиграцията като доказателство, че растящата ѝ икономика продължава да привлича чуждестранни работници – по-добре от ситуацията в Испания, където продължителната рецесия накара около 700 хил. испанци, или 1,5% от населението, да напуснат страната от 2008 г. насам, коментира „Уолстрийт джърнъл“. 

Великобритания също така е предпочитана дестинация за много от тези испанци, които обикновено предлагат на приемащата ги страна, колкото и Обединеното кралство предлага на тях. 

Жалко, че

тази мъдрост изглежда е загубена за Дейвид Камерън. 

Отчасти в опит да запази електоралната база на неговата Консервативна партия и тя да не отиде при ЮКИП, министър-председателят обеща да намали нетната имиграция до „десетки хиляди“ от сегашното ѝ равнище от около 212 хил. души на година и за тази цел затегна правилата за издаване на визи за квалифицирани работници. 

По-стриктните мерки за имиграцията правят по-трудно за фирмите да наемат работниците, от които имат нужда, което в крайна сметка ще попречи на ръста. 

Деветте хиляди нови румънци и българи, които са пристигнали досега през тази година, идват, когато британската икономика нараства с 3,2% и повечето пристигат, за да работят, отбелязва изданието. 

Камерън е на по-сигурен терен, когато се опитва да се справи с т. нар. „социален туризъм“. По-рано този месец правителството му намали от шест на три месеца срока за получаване на социални помощи от граждани на ЕС в Обединеното кралство. 

Въпреки че този ход предизвика неодобрение в Брюксел, той бе приветстван като стъпка напред, позволяваща миграционните потоци да бъдат направлявани от пазара, пише „Уолстрийт джърнъл“. 

Но Великобритания все пак се нуждае от лидер, готов да убеди избирателите в икономическите ползи от по-свободната имиграция, като достъпа до по-голям и по-разнообразен източник на таланти. Камерън прави на страната и партията си лоша услуга, като отстъпва от тази роля, допълва вестникът.