Ия ямът има място в Германия, така както имат християнството и юдаизмът.
Това миролюбиво послание отправи в речта си германският президент Кристиан Вулф по повод 20 години от обединението на Германия, която бе разделена на две държави в продължение на 50 години.
Държавният глава, чийто пост е предимно церемониален, използва телевизионния ефир, за да изрази мнението си по въпроса за интеграцията на имигрантите, който през последните седмици занимаваше обществото.
Той наблегна на необходимостта от нова солидарност в страната, където живеят близо 4 млн. мюсюлмани.
Същевременно обаче Вулф изтъкна необходимостта да се спазват правилата в Германия, да се приеме нейния начин на живот и да се говори немски език.
Принадлежността не се ограничава с паспорта, историята на семейството или религията, отбеляза той от северния германски град Бремен, където бе центърът на тържествата днес.
Президентът призова германските граждани да не се въвличат във фалшиво противопоставяне и настоя хората от всички вероизповедания и етнически групи да съжителстват "без блянове или страх".
В речта си президентът приветства смелостта на хората, борили се срещу комунистическата диктатура, като подчерта, че източногерманците
сами са извоювали свободата си без проливане на кръв
Вулф припомни ролята, която преди две десетилетия изиграха страни като Полша и Унгария и съветският ръководител Михаил Горбачов за падането на Желязната завеса и връщането на демокрацията в Европа.
На тържеството присъстваха канцлерът Ангела Меркел и членовете на нейното правителство, както и представители на европейските институции, вкл. президентът на ЕС Херман ван Ромпуй.
Президентите на САЩ и Русия Барак Обама и Дмитрий Медведев, лидери на някогашните свръхсили противници на Германия, изпратиха поздравления по случай годишнината.
Обама похвали "смелостта и убеждението на германския народ, който разруши Берлинската стена и сложи край на десетилетията болезнено и изкуствено разделение".
Медведев изтъкна сътрудничеството между Берлин и Москва 20 години, след като разпадането на Източна Германия фатално отслаби Съветския съюз.
На 3 октомври 1990 г. влизащите в състава на Германската демократична република (ГДР) провинции Бранденбург, Мекленбург-Горна Померания, Саксония-Анхалт, Саксония и Тюрингия се присъединиха към Федерална република Германия (ФРГ) и първата държава на
работниците и селяните на германска земя престана да съществува
За две десетилетия обединена Германия, най-голямата европейска икономика, си
възвърна мястото на политически гигант, без обаче да премахне
социално-икономическите различия между източната и западната си
част, отбелязва Франс прес.
Тази политически стабилна страна (трима канцлери
за 20 години) се ръководи от израсналата в ГДР Ангела
Меркел - според вътрешния министър Томас де Мезиер добра
новина в момент, когато почти всички органи на властта са
запълнени със западногермански кадри.
Общата идентичност обаче липсва, според мнозина наблюдатели.
Колкото и да се учудват туристите в Берлин, повечето
германци виждат повече различия, отколкото общи неща между Запада
и Изтока, а мнозинството смятат, че са живеели
по-добре преди обединението, посочва социологът Клаус Шрьодер, експерт по
въпросите на обединението.
"Предразсъдъците остават здраво вкоренени. Много Весита
(западногерманци) смятат, че Оситата (източногерманците) са
хленчещи неблагодарници. Колкото до Оситата, 69% от
които смятат, че Веситата са арогантни,
те живеят по-добре,
отколкото преди 20 години, но искат още повече
Мнозина от тях се възприемат като втора ръка
граждани и търсят мястото си в тази Германия, която е премахнала
40 години от историята им.
В Западна Германия мечтаят за свобода. В Източна обаче
продължава да доминира мечтата за равенство и сигурност, макар и само 10% от Оситата да са все още
"осталгични" (носталгични по Източна Германия)."
Въпреки това в дипломатическо отношение освободената от старите си
нацистки и комунистически демони Германия участва уверено във
военни мисии в чужбина и настоява за място в Съвета за сигурност
на ООН, отбелязва Франс прес.
В икономическо отношение страната, която бързо се
възстанови от кризата през 2008 г., остава двигателят на Европа с
мощния си износ.
ФРГ погълна с ускорени темпове ГДР въпреки купищата
финансови трудности
- сред които огромната цена, платена за
постигане на паритет между дойчемарките и източногерманските
марки - като демонтира и адаптира източногерманските
производствени мощности.
В Деня на германското единство днес страната приключи и пълното изплащане на дълговете, останали още от Ваймарската република (1919-1934 г.) от времето на Първата световна война (1914-1918 г.).
Става въпрос за натрупаните лихви по облигациите, с помощта на които Ваймарската република, правоприемница на рухналата през 1918 г. Германска империя, е финансирала изплащането на военните дългове от Първата световна война, както и извеждането на националната икономика и финансовата система от поствоенната криза.
Облигациите, известни като облигации на Дауес и Йънг, са издадени през 1924-1930 г. и са се котирали на Нюйоркската фондова борса като официални дългови книжа на германската държава.
За своя план банкерът и вицепрезидент на САЩ Чарлз Гейтс Дауес през 1925 г. беше удостоен с Нобелова награда за мир. Планът Йънг предвиждал репарациите в размер на 26,3 млрд. марки да бъдат платени за 58 години. След идването си на власт обаче Адолф Хитлер анулирал неизплатения дълг.
До 1952 г. ФРГ е изплатила над 1,5 млрд. марки репарации. През 1953 г. заради разделянето на Германия съгласно Лондонския договор по-нататъшното изплащане било преустановено, а останалият дълг трябвало да бъде погасен 20 години след обединението на Германия - както се случи днес.
Източник:
netinfo
