Вратата още е отворена за успех в Копенхаген, пише в коментар британският в. "Индипендънт".
Положителният развой на срещата зависи, според изданието, от готовността на промишлено развития свят да да осигури сериозна финансова подкрепа на развиващите се страни, за да намалят парниковите си емисии.
Ако бедните страни имат чувството, че богатите държави, които до голяма степен са отговорни за сегашните високи нива на въглерод в атмосферата, нямат сериозни намерения да им помогнат да направят по-чисти икономиките си, на срещата няма да бъде постигнато споразумение.
Според ООН ще бъдат необходими
150 млрд. долара годишно за развиващите се страни до 2020 г.
за да бъдат убедени страни като Китай, Индия и Бразилия да се обвържат със споразумение за намаляване на собствените им въглеродни емисии през този век, припомня изданието.
Според "Индипендънт" неспособността на страните от Европейския съюз да посочат конкретна цифра за приноса си към тези 150 млрд. долара е пропусната възможност.
Определянето на твърда цифра би направило по-лесно за другите богати държави като САЩ и Япония да дадат собствените си обещания през следващите дни преди срещата в Копенхаген.
Една твърда цифра би надула платната на проекта, а едно по-смело обещание от ЕС щеше също така да изпрати ясно послание до развиващите се страни, че богатите държави са сериозни в намерението си да споделят финансовото бреме на борбата с климатичните промени и че
не очакват по-бедните да се нагърбят сами с всички разходи.
"Индипендънт" припомня, че в основата на съпротивата срещу по-конкретно предложение беше група от девет от най-бедните страни в ЕС, повечето от които имат значителна тежка промишленост, наследена от съветско време.
Но нека не бъдем крайно песимистични, продължава изданието.
ЕС ще сложи на масата на преговорите в Копенхаген нещо друго, освен твърдо предложение за помощи.
Нека не забравяме, че ЕС вече се ангажира да съкрати въглеродните си емисии с 20% спрямо равнищата от 1990 г. до края на десетилетието и дори до 30%, ако и другите страни направят същото.
Така че
резултатът от срещата на върха в Брюксел е по-добър от нищо.
Той не затваря вратите за успех в Копенхаген, дори ги оставя отворени, изтъква публикацията, но заключава, че все още предстои сериозна работа, за да бъде сключено в датската столица глобално споразумение за предотвратяване на неизбежна климатична катастрофа.
