Ван Ромпой тайно се домогва до икономическа власт

Новият председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой използва финансовата криза, вилнееща в еврозоната, за да предприеме дързък опит за заграбване на властта над националните бюджети, разкриват изтекли документи.

От британския вестник "Индипендънт" твърдят, че са видели таен анекс към писмото на Ван Ромпой до правителствените ръководители на страните от ЕС, в което ги кани на срещата на върха в четвъртък в Брюксел.

В първия по рода си

опит за силово налагане на власт

над националните правителства и Европейската комисия (ЕК), Ван Ромпой заявява: "Членовете на Европейския съвет са отговорни за икономическата стратегия в техните правителства. Те би трябвало да отговарят и на ниво Европейски съюз. Дали ще се нарича съгласуване на политиките или икономическо правителство, единствено Европейският съвет е способен да състави и прилага обща европейска стратегия за по-голям растеж и повече работни места."

Ван Ромпой посочва, че "кризата е разкрила нашите слабости", като добавя: "Бюджетните планове, програмите за структурни реформи и докладите за климатичните промени трябва да се представят едновременно на Комисията. Това ще осигури

всеобхватен общ поглед върху нещата."

Източник от ЕС разяснява: "На всички стана ясно, че тази икономическа криза не може да се преодолее от отделни страни членки, например като Германия помага на Гърция. Това, от което имаме нужда, е механизъм като този, който наложихме на Гърция, чрез който да следим и проучваме страните от еврозоната. Така че идеята е всички европейски икономики да бъдат поставени под наблюдение.

Можете да очаквате тази седмица да бъдат взети някои важни решения."

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише взе изключително необичайно решение, като напусна среща на управителите на централни банки в Сидни, за да се върне в Европа. Натискът върху еврото отслабна, на фона на надеждите, че присъствието на човека, определящ хода на икономиката на ЕС на най-високо ниво, ще успокои пазарите.

Ширят се слухове, че френското и германското правителства са готови да измъкват Гърция. В четвъртък гръцкият министър-председател Георгиос Папандреу ще се срещне с френския президент Никола Саркози.

Левоцентристкото правителство на Папандреу обяви четиригодишен план за икономии, с който да укроти огромния си бюджетен дефицит.

Съмненията за неговия успех обаче остават. Миналата седмица гръцките данъчни служители излязоха в стачка, придавайки трагикомичен оттенък на ситуацията.

Въпреки че не е пряко засегнат, тъй като британската лирата е извън еврозоната,

Гордън Браун ще е притеснен,

че всяка слабост в европейската икономика би могла да застраши възстановяването на Обединеното кралство.

В поверителната нота на Ван Ромпой ясно е изразено и притеснението сред най-висшите кръгове на ЕС относно "заразата", върлуваща в Гърция, Испания и Португалия: "Кризата разкри нашите слабости. Нашият темп на структурен растеж е твърде нисък, за да създаде нови работни места и да поддържа социалнитени системи."

Позовавайки се на факта, че

ЕС няма как да се справи с бюджетна криза,

която засяга други страни членки, Ван Ромпой продължава: "Неотдавнашният развой на събитията в еврозоната подчертава спешната нужда от засилване на икономическото ръководство. В нашите взаимно свързани икономики реформите трябва да са съгласувани, за да постигнат максимален ефект."

Европейският Пакт за стабилност и растеж и Договорът от Маастрихт бяха създадени така, че да предотвратят финансова криза от вида, който в момента търпи еврозоната. Една страна да спасява друга беше забранено, тъй като договорът обяви за противоправно една държава да поеме дълговете на друга.

Маастрихтстките правила - ограничаващи страните членки до годишен бюджетен дефицит от 3% и съотношение на общия държавен дълг към БВП от 60% - бяха пометени от финансовата криза.

Дори и през годините на бърз растеж страните редовно ги пренебрегваха.

В бъдеще, посочва Ван Ромпой, "ще се съсредоточим върху влиянието на националните политики върху останалата част от ЕС с особено внимание към макроикономическите дисбаланси и отклонения от принципа на конкурентоспособност."

Финансовата криза идва в момент, когато тримата председатели на ЕС

се опитват да заемат изгодни позиции.

Ван Ромпой е постоянен председател на Европейския съвет (работата, която преди беше смятана за създадена като по поръчка за Тони Блеър), докато испанският премиер Хосе Сапатеро е председател на Съвета на Европейския съюз, а Жозе Мануел Барозу е председател на Европейската комисия.

Президентът Барак Обама наскоро отказа да участва в среща на върха между ЕС и САЩ през пролетта, тъй като е обезсърчен от необходимостта да се занимава с объркващата тройка.

Срещата на върха на Съвета на ЕС ще се състои далеч от обичайните редути на европейската бюрокрация, в брюкселската библиотека "Солвей".

"Ван Ромпой искаше да създаде много по-интимна атмосфера, без армии от съветници", съобщи източник.

"В момента има доста напрежение между страните членки, поради което той реши да ги накара да разговарят в открита, приятелска обстановка, като започнат с аперитиви.

Идеята е да се проведе същинска обсъждане, на което да се чуят мненията на всички".