Президентът на Чехия Вацлав Клаус подписа договора за институционна реформа на Европейския съюз, известен като Договора от Лисабон, след като по-рано днес чешкият Конституционен съд прецени, че той не противоречи на конституцията.
Клаус е последният лидер от ЕС, който ратифицира договора, след като няколко седмици бавеше решението си.
"Очаквах това решение на Конституционния съд и го уважавам, макар да съм фундаментално несъгласен с него. С влизането в сила на Договора от Лисабон Чехия престава да е суверенна държава", заяви евроскептичният чешки държавен глава пред журналисти.
След като в петък постигна в Брюксел исканото от него изключение за Чехия от Хартата на основните права, Клаус се ангажира да подпише Договора от Лисабон, ако Конституционният съд на Чехия няма възражения по него.
По-рано днес от Прага бе съобщено, че Конституционният съд е решил: Лисабонския договор е съвместим с конституцията на страната.
"Лисабонският договор... като цяло... не е в разрез с чешката конституция", заяви председателят на съда Павел Ричетски.
Вацлав Клаус е последовател на австрийската икономическа школа за свободен пазар. Той смята, че ЕС е поел по опасния път на по-голямо регулиране, по-малко свобода и по-малко отговорност."За мен европеизмът е противоречива, очевидно хетерогенна, но като цяло неосоциалистическа доктрина, която характеризира мисленето в Европа в момента", заяви през август 68-годишният Клаус.
"Европеизмът не вярва нито в свободата, нито в спонтанната еволюция на човешкото общество. Европейският съюз е изгоден за левите и за бюрократите в Брюксел", отбеляза Клаус, наричайки го "романтична утопия, която не се споделя от мълчаливото мнозинство в Европа, а най-вече от европейските елити".
Чешкият президент няма особени правомощия в изпълнителната власт, но подписва международните договори. Неговото виждане е за различна Европа, зона на свободна търговия, основана на сътрудничество между националните правителства.
Опонентите на Клаус, а те са голямо мнозинство в чешката политика, включително в бившата му партия, или смятат, че Лисабонският договор е от полза, или че най-малкото е цена, която си струва да платиш, за да бъдеш част от Европейския съюз.
