Н овата енциклика (папско послание до всички католици) на папа Франциск бе най-накрая беше представена официално. Това стана на пресконференция в заседателната зала на Синода на епископите във ватиканския комплекс „Павел VI“.
Преди два дни в италиански медии се появиха откъси от текста, въпреки, че официалното му представяне беше обявено за днес.
Енцикликата е пастирско послание на доктринални, морални или социални теми, което папата отправя към всички епископи, а чрез тях и до всеки вярващ. Представеният днес текст е първата самостоятелна енциклика на папа Франциск, тъй като предишната под надслов Lumen fidei (на латински „Светлината на вярата“), публикувана през юли 2013 г., бе почти изцяло написана от неговия предшественик Бенедикт XVI.
Новата енциклика носи заглавие само на италиански: Lettera enciclica Laudato si' del Santo Padre Francesco sulla cura della casa comune (Енциклика „Хвала Тебе“ на Светия отец Франциск относно грижата за общия дом). Документът съдържа 192 страници, разделени на въведение, шест глави и две заключителни молитви и
призовава за спешни действия във връзка с климатичните промени.
Папата освен това подкрепя учените, които казват, че глобалното затопляне е до голяма степен дело на хората и допълва, че развитите страни имат особена отговорност, за да възпрат една тенденция, която ще навреди най-вече на бедните страни.
Във въведението са изброени вдъхновителите, исторически и съвременни, за написването на енцикликата, сред които фигурира и Вселенският патриарх Вартоломей Първи. За него е посочено, че „обръща особено внимание на необходимостта всеки да се покае за своя собствен начин, по който малтретира планетата“.
Папа Франциск прави кратък обзор на различните аспекти на екологическата криза, който цели „да извлече най-добрите плодове на съвременните научни изследвания, да ни позволи до стигнем до тяхната дълбочина и да положи основата на последващия етичен и духовен преглед“.
В глава първа под надслов „Онова, което става в нашия дом“ са анализирани проблемите, свързани със замърсяването на околната среда, климатичните промени, отпадъците, водата, биологичното разнообразие, влошаването на качеството на човешкия живот, социалния упадък, глобалното неравенство, слабостта на ответните мерки и различията в позициите.
Следват разсъждения на тема „Евангелието на сътворението“, за да се премине към анализа в глава трета „Човешките корени на екологическата криза“.
Енцикликата пледира за „интегрирана екология“,
която да включва природните, икономическите, социалните и културните аспекти на ежедневния живот, както и принципите на общо благо и на справедливост за поколенията.
В глава пета се разглежда някои общи ориентири и насоки за действие в международните отношения, в националните и локални политики, както и ролята на прозрачността при вземане на решения и на религиите във воденето на диалог с науката.
Последната глава е посветена на възпитанието, образованието и екологическата духовност.
В подзаглавие „Моят апел“ папа Франциск пише:
„Отправям спешен призив за подновяване на диалога за начина, по който градим бъдещето на нашата планета.
Нуждаем се от насрещност, която да обедини всички ни, защото предизвикателството на околната среда, което преживяваме, и неговите човешки корени засягат и въвличат всички нас. По пътищата за търсене на решения издигат препятствия онези позиции, включително и сред вярващите, които се простират от отрицание на проблема до безразличие, до удобно примирение или до сляпо доверие в техническите решения. Нуждаем се от нова универсална солидарност“.
Официалният текст на енцикликата бе разпространен на осем езика – италиански, френски, английски, немски, испански, португалски, полски и арабски.
Официалните ѝ презентатори бяха четирима експерти с международна известност, като за първи път в представянето на папска енциклика участва представител на друга християнска църква – пратеникът на Вселенската патриаршия, митрополит на Пергамската и Адрамитска епархия Йоан. Другите презентатори на енцикликата бяха кардинал Питър Кодво Апиа Търксън от Гана – председател на Папския съвет за справедливост и мир, професор Ханс Йоахим Шелнхубер (наричан в научните среди Джон Шелнхубер), който е основател и директор на Института за изследване на влиянието на климата към Потсдамския университет в Германия, както и доктор Каролин Уо – председателка на международната хуманитарна агенция Католическа служба за подпомагане, основана през 1943 г. от епископите в САЩ за оказване помощ на пострадалите от Втората световна война в Европа.
В ранната католическа традиция енцикликата се е смятала за циркулярно писмо, което е могъл да разпрати всеки епископ, а встъпителните слова са служели за заглавие. Това схващане е запазено и до днес в Православната и в Англиканската църква. Бенедикт XIV (1740-1758) превръща документа в папска привилегия и с публикуването на 3 декември 1740 г. на енцикликата Ubi Primum („От първия момент“) започва официалната хронология на тези духовни послания. Оттогава най-много енциклики – 86, е издал Лъв Тринадесети (1878-1903), докато папа Йоан Павел I няма нито една енциклика поради краткия понтификат, продължил едва 33 дни.
Съгласно декрет от 2005 г., подписан от тогавашния държавен секретар (съпоставим с премиер в светска държава) на Ватикана кардинал Анджело Содано, авторските права за писанията на папата или за произнесени от него слова принадлежат единствено на Ватиканската издателска книжарница (LEV - Libreria Edititrice Vaticana) и никой не може да ги издава без сключен с нея договор.
