Е вропейските лидери ще се опитат тази вечер да решат главоблъсканицата с номинациите за ръководството на ЕС, разкъсвайки се между желанието да върнат дееспособността на дискредитирана Европа и традиционните си пазарлъци за висшите постове в Брюксел, предаде Франс прес.
Ден след като Европейският парламент утвърди християндемократа Жан-Клод Юнкер за председател на ЕК, държавните и правителствени ръководители от съюза се заемат с другите важни постове в ЕС.
След психодрамата с номинирането на Юнкер в край на юни, белязана от ожесточената съпротива на британския премиер Дейвид Камерън, председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой реши следващите назначения да стават с единодушното решение на 28-те страни членки, припомня АФП.
Първата, и вероятно единствена позиция, която предстои да се попълни довечера,
е тази на върховния представител на ЕС по външните работи. Дискусиите ще текат на фона на нарастващо напрежение в Украйна и Близкия изток.
Италия иска този пост за младия си външен министър Федерика Могерини, но някои страни от Източна Европа, начело с Литва, са против заради твърде благосклонната според тях позиция на Рим към Москва.
Юнкер също има думата за този пост на заместник-председател на Комисията.
Той не изглежда особено въодушевен от евентуална кандидатура на Могерини, тъй като смята, че по-подходяща би била личност с авторитет и опит, с каквито се ползва друг кандидат – българката Кристалина Георгиева, комисарят по хуманитарната помощ.
Това, което би попречило на тази
енергична и работеща с жар жена – бивш висш кадър на Световната банка –
е, че идва от малка държава и е свързана с умеренодясната Европейска народна партия (ЕНП), а постът изглежда е обещан на левицата.
В полза на Георгиева обаче са нейната опитност и фактът, че е от Източна Европа, което е важно за общия баланс при назначенията.
Изборът за този пост ще повлияе на останалата част от мозайката и главно на другата важна позиция – на председател на Европейския съвет (президент на ЕС), който съгласува работата на правителствените ръководители на страните от ЕС и представлява съюза.
Ако десницата спечели дипломатическия пост, левицата логично би получила президентския, за който претендира. Проблемът ѝ е, че още не се е спряла на определено име. Единственият очертал се кандидат е датската министър-председателка Хеле Торнинг-Шмит.
Макар че има известни шансове да получи втория пост за настоящия си комисар Кристалина Георгиева,
България отива на тази среща без предварително обявена позиция кой е нейният кандидат и какъв ресор иска да получи,
коментира БНР.
Мандатът на сегашния председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой изтича в края на ноември и изборът на негов приемник не е толкова спешен.
Още днес обаче трябва да има решение кой ще е следващият върховен представител за външната политика – защото той ще запълни комисарската квота на своята страна, и едва тогава Юнкер ще може да започне да разпределя другите ресори между останалите държави.
Схемата за разпределение на ключовите позиции налага или новият председател на Европейския съвет, или новият шеф на европейската дипломация, да бъде жена. Един от двамата трябва да е от Централна или Източна Европа. Също един от двамата трябва да бъде социалист.
Докато обаче други държави отдавна лобират за своите претенденти, българските власти избраха да останат в изчаквателна позиция,
и към момента не е ясно за какво и за кого ще се бори по време на днешното си, най-вероятно – последно участие в Европейски съвет, премиерът Пламен Орешарски.
Ако тази вечер не успеят да вземат решение, държавните и правителствените ръководители от ЕС ще се съберат отново през есента, преди края на мандата на Ван Ромпой през ноември.
Медиите в Белгия също представят Кристалина Георгиева като фаворита на Юнкер за висшия дипломатически пост в ЕС.
Според тях тя отговаря на повечето изисквания, необходими за координирането на външната и отбранителната политика на ЕС. Отчита се, че в настоящото си качество Георгиева познава множество важни политици по света. Опитът ѝ на международното поле се допълва от вещината ѝ да борави с числа в момент, когато икономиката остава трън в петата на Европа, се посочва в статията.
Отбелязва се, че Георгиева няма ярка политическа окраска, а главното ѝ предимството пред Могерини е опитът.
За Георгиева слабост трудно може да бъде отчетена, тя бива възприемана като един от успехите на комисията на Жозе Барозу, посочват белгийски медии.
Те представят Федерика Могерини като „протежето на италианския премиер Матео Ренци“.
Въпреки че е енергична, липсата на опит при нея е сериозен недостатък, тъй като Европа се нуждае от върховен представител, който вниква надълбоко в залозите на международната политика.
Допълва се, че според злите езици Могерини дължи напредъка си основно на своя пол, тъй като Ренци е целял да състави правителство, в което половината министри да са жени.
Могерини влезе в италианската политика едва през 2008 г., като последователно става член на парламентарната комисия по външна политика и отбрана и председател на италианската делегация към Парламентарната асамблея на НАТО.
Но ако все пак подкрепа за Могерини няма,
италианският премиер Матео Ренци е готов да представи план Б – нов кандидат за поста на дипломат номер едно на ЕС
и това е Масимо д'Алема, пише в. „Република“.
Ренци е обявил това в телефонен разговор с германския канцлер Ангела Меркел, френския президент Франсоа Оланд и председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой.
На тримата лидери левоцентристът Ренци е припомнил, че има договорка европейското социалистическо семейство да излъчи върховния представител на ЕС за външната политика.
Той е допълнил, че в това социалистическо семейство Италия има правото да избира първа кой да оглави външнополитическата служба на съюза.
Според запознати източници Ренци има и друго притеснение освен проблема с Могерини. Той се безпокои, че в Брюксел има лоби за назначаването на Енрико Лета на престижен европейски пост.
Лета е съпартиец на Ренци и беше премиер на Италия, преди Ренци да го отстрани чрез вътрешнопартиен преврат. Европейски лидери обаче дадоха добра оценка на Лета заради усилията му в областта на политиката на икономии и борбата с бюджетния дефицит.
В статията на „Република“ се припомня, че за поста на дипломат номер едно на ЕС се посочват и имената на българския еврокомисар Кристалина Георгиева и на полския външен министър Радослав Шикорски.
криза, която тихо расте" />
