Италианският премиер Енрико Лета връчи оставката на кабинета си

И талианският премиер Енрико Лета връчи оставката на кабинета си на президента Джорджо Наполитано.

Държавният глава можеше да избира между два варианта – да я приеме незабавно или да върне коалиционното правителство обратно в парламента за формален вот на недоверие. Той предпочете първото решение и обяви началото на консултации с политическите партии за съставяне на ново правителство.

Тази правителствена криза е извънпарламентарна.

Тя бе предизвикана от ръководството на управляващата лявоцентристка Демократическа партия (ДП) и предрешена на нейното вчерашно заседание, което гласува резолюция за снемане на отговорността от премиера Енрико Лета.

Преди по-малко от 10 месеца, в качеството на зам.-национален секретар на ДП, той бе номиниран да оглави правителството на широката коалиция с десноцентристите на Силвио Берлускони, които бяха все още обединени в партията „Народ на свободата“, а впоследствие се разцепиха на „Форца Италия“ (ФИ) и „Нов десен център“ (НДЦ).

Инициатор и режисьор на свалянето на Лета

е 39-годишният Матео Ренци, който в началото на декември бе избран за национален секретар на ДП, запазвайки поста кмет на Флоренция. Първите му изявления на партиен лидер бяха: „Лета може да бъде спокоен, действа добре и правителството има нашата подкрепа“ и „Няма да управляваме страната без да ни гласува народът“. Два месеца по-късно обаче Ренци поиска оставката на Лета с аргумента, че Италия е затънала в блато и неговото правителство бездейства.

Внесената от лидера резолюция бе подкрепена от 136 членове на ръководството на ДП, докато 16 гласуваха против и двама се въздържаха. Веднага след ултиматума на собствената му партия премиерът Лета обяви, че ще подаде оставка.

На практика 152 души от една и съща партия решават кой да управлява 60-милионна Италия. Ренци окачестви процедурата като

висша изява на вътрешнопартийна демокрация.

Матео Ренци заяви, че сега е ред на новото ръководство на ДП да излъчи премиер, визирайки себе си. Той не пропусна да изтъкне, че моментът не е подходящ за избори, защото тепърва предстои промяна на избирателния закон, а новото правителство трябва да управлява до края на парламентарния мандат, който изтича през 2018 г., за да може да проведе драстични реформи. Следователно Ренци не само кандидатира себе си за премиер, но и определи колко дълго да заема поста, без да поиска доверието на електората чрез конституционния механизъм на демократичните парламентарни избори.

Партията реши, страната се съобрази, демокрацията да чака,

синтезира обстановката италиански политически наблюдател.

Очакванията са още другата седмица Италия да се сдобие с ново правителство при запазен партиен състав на коалицията - ДП, НДЦ и „Гражданска листа“ на бившия служебен премиер Марио Монти. Разделени са тълкуванията за по-нататъшното развитие на „явлението Ренци“. Свръхускорението, което неговите действия придават на правителствената криза, се посреща с подозрителен политически консенсус от всички парламентарни сили с изключение на Движението „5 Звезди“ (Д5З) на комика Бепе Грило.

Първото проучване на общественото мнение регистрира риск за ДП да загуби 2% от електората си или около 600 хил. гласа, които биха се прехвърлили именно на Д5З. Това логично обяснява стремежа на Ренци да избегне избори. Оттук следват двете най-тиражирани тълкувания за бъдещето на „флорентинския феномен“. Едното е, че неговите прекомерни амбиции за власт са били задоволени, за да му се позволи по-бързо да се провали. Другото тълкуване е, че той може да се задържи на върха достатъчно дълго, за да се укрепи като егоцентричен и авторитарен лидер от типа на Берлускони.

Италианският политически лексикон се обогати с нов термин – Ренцускони.