Г рупа източноевропейски страни започнаха кампания в опит да блокират възможността Италия да получи за свой кандидат поста шеф на дипломацията на ЕС. Те обвиняват Рим, че не заема достатъчно твърда позиция срещу Русия, пише в. „Файненшъл таймс“.
Кампанията срещу номинирането на италианския външен министър Федерика Могерини се води от Латвия, Естония, Литва и Полша, които най-силно подкрепят строги санкции срещу Кремъл, посочват дипломати от ЕС.
Те са негласно подкрепени от други страни, които застъпват позицията за по-сурови санкции, след като Могерини в началото на месеца покани руския президент Владимир Путин на среща на върха на европейски и азиатски лидери през октомври в Милано, пише изданието.
През уикенда кандидатурата на Могерини придоби по-партийна окраска.
Според двама високопоставени представители на ЕС европейските левоцентристки лидери, включително италианският премиер Матео Ренци и френският президент Франсоа Оланд в събота са разговаряли по конферентна връзка и са се договорили да я подкрепят, отбелязва вестникът.
В Европейския парламент, който трябва да одобри номинацията, обаче
расте противопоставянето на тази кандидатура, особено сред десноцентристите,
които смятат, че Могерини, която е външен министър на Италия едва от февруари, няма нужния опит и авторитет.
„Какво избирате – компетентност и опит или политическа окраска и пол?“, запита водещ десноцентристки политик, който е против кандидатурата на Могерини.
Председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, който води преговорите, е казал на националните делегации, че трябва да се разберат поне за поста върховен представител на ЕС за външната политика на срещата на върха в сряда, тъй като кандидатът ще е член и на Европейската комисия.
Жан-Клод Юнкер, който е вероятният следващ председател на Европейската комисия, иска кандидатурите на всички 28 еврокомисари да са издигнати преди лятната ваканция, за да може изслушванията по утвърждаването им в Европейския парламент да започнат през септември.
Макар и договорите на ЕС да изискват само мнозинство от лидерите да избере приемника на Катрин Аштън, Ван Ромпой е казал на делегациите, че се надява на консенсус, отбелязва изданието.
Ако кандидатурата на Могерини бъде блокирана, двамата кандидати, които са смятани за хардлайнери по отношение на Русия – полският външен министър Радослав Шикорски и шведският му колега Карл Билд, вероятно също ще отпаднат, смятат дипломати.
Така в надпреварата като консенсусна фигура ще остане представителката на България Кристалина Георгиева,
ветеран от Световната банка и настоящ европейски комисар за хуманитарната помощ, пише „Файненшъл таймс“.
В статията, озаглавена „Избухнаха нови спорове около водещи постове в ЕС“, се говори и за разногласията около кандидатурата на левоцентристкия премиер на Дания Хеле Торнинг-Шмит за следващ председател на Европейския съвет.
Германският канцлер Ангела Меркел първоначално призоваваше другите десноцентристки лидери да блокират издигането на социалист на тази длъжност, но вече даде да се разбере, че е готова да приеме Торнинг-Шмит да замени Херман ван Ромпой на поста.
Нейната поддръжка за Торнинг-Шмит, която е подкрепяна и от Великобритания, обаче породи безпокойство в Париж, където има противопоставяне на това лидер на страна извън еврозоната да председателства Съвети както на целия ЕС, така и на еврозоната.
„Нямаме нищо против нея в личен план, но кой тогава ще председателства Съветите на еврозоната? Проблемът е какъв политически образ се създава. Националният фронт (френска крайнодясна партия) незабавно ще се развика, че еврото се управлява от човек извън еврозоната“, цитира вестникът думите на високопоставен френски представител.
Авторитетният белгийски всекидневник „Соар“
поставя българския еврокомисар Кристалина Георгиева в кратък списък от седмина възможни кандидати за някои от най-високите постове в институциите на ЕС.
Георгиева е представена като консерватор и е поставена в една категория с външните министри на Италия Федерика Могерини (социалист) и на Полша Радослав Шикорски (консерватор) като потенциален кандидат за поста на върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността.
Всеки един от тримата или друг би могъл да бъде определен за поста, стига да бъде номиниран от своята държава на произход и ако новоизбраният председател на Европейската комисия, Европейският парламент и Европейският съвет го подкрепят.
Същото издание представя като потенциални възможности за следващ председател на Европейския съвет Хеле Торнинг-Шмит (премиер на Дания, социалист), Енрико Лета (бивш премиер на Италия, социалист) и Марк Рюте (премиер на Холандия, консерватор).
За постоянен председател на еврогрупата е представена само една възможна номинация – на министъра на икономиката и конкурентоспособността на Испания Луис де Гиндос.
криза, която тихо расте" />
