О чаква се на откриващата се днес четвърта сесия на Върховната рада - украинския Парламент, опозицията и правителството да се опитат да се договорят по ключови въпроси, включително конституционна реформа, съставяне на правителство и преразглеждане на закона за амнистията.
Първият ден на пленарната работа в Парламента се провежда на фона на продължаващите протести на площад "Независимост", в центъра на украинската столица, и блокирани от протестиращите административни сгради в 10 западни и централни области на страната.
Според говорителя на Парламента Владимир Рибак има основания за оптимизъм, тъй като
опозицията и властите са "започнали да се вслушват един в друг".
Въпреки това проведеното заседание на ръководителите на парламентарните групи и фракции разсея надеждата за постигане на скорошен компромис.
До края на пленарната седмица Радата
планира да разгледа над 80 законопроекта,
включително за назначаване на нов премиер, след като кабинетът на Микола Азаров миналия месец подаде оставка.
Олександър Ефремов, оглавяващ групата на Партията на регионите, започна словото си на руски език и бе освиркан от опозиционни депутати. Министрите, присъствали на заседанието, напуснаха залата в знак на протест.
Опозиционните групи в парламента не са съгласни да гледат законопроекти в полза на бизнеса и срещу корупцията, подготвени от управляващата Партия на регионите, докато траят преговорите между властта и опозицията за уреждане на политическата криза, заяви за ИТАР-ТАСС Олег Царьов от мнозинството.
Украинската опозиция настоява "незабавно" да бъде разгледан въпросът за връщане на конституцията от 2004 г., която ограничава по-специално влиянието на президента върху формирането на правителството.
Освен това трите опозиционни фракции настояват да бъде сменено ръководството на Парламента и да бъде създадено "правителство на народното доверие", съобщи Вячеслав Кириленко от опозиционната партия "Баткившчина".
"Парламентът може да направи много за решаване на проблемите, които стоят остро както никога досега пред страната и един от тях е
връщането на конституцията от 2004 г.",
заяви лидерът на "Баткившчина" Арсений Яценюк.
В същото време обаче управляващата Партия на регионите заяви, че това предложение е неприемливо. Според нейния представител Александър Ефремов въпросът за конституцията трябва да се решава чрез всенародно допитване.
Управляващите не смятат, че важен документ като конституцията може да бъде одобрен с едно гласуване в пленарната зала – "трябва да спазим закона, за да не може никой по-късно да се усъмни в легитимността на конституцията", каза депутатът Владислав Лукянов.
Един от начините да се преодолее политическата криза в Украйна е да се засилят пълномощията на Парламента и страната отново да стане парламентарно-президентска република.
Без конституционна реформа "обществото може "да избухне" и да видим този гняв на улицата",
заяви опозиционерът Виталий Кличко, лидер на партията УДАР.
Украинският президент Виктор Янукович може да приеме провеждането на предсрочни парламентарни и президентски избори за прекратяване на политическата криза, заяви представителят му в парламента Юрий Мирошниченко.
Президентът Янукович говорил за подобен сценарий по време на среща с депутатите от неговата партия миналата седмица, уточни Мирошниченко.
Приближеният на държавния глава обясни, че той е говорил за два сценария за излизане от кризата, първият се състоял в "амнистирането на арестуваните протестиращи и евакуирането на окупирани държавни сгради от протестиращите,
а вторият – в предсрочни избори.
Гласувахме закона за амнистията, но за момента той не е задействан", допълни представителят.
Мирочниченко заяви, че властите продължават да се надяват на излизане от кризата благодарение на първия сценарий, но вторият също остава на масата.
В понеделник президентът Янукович критикува масовите протести срещу управлението му,
като ги нарече "екстремизъм" и "радикализъм".
Ние трябва да кажем "не" на екстремизма, радикализма и подбуждане към омраза в обществото, зад които стои борбата за власт", се посочва в изявление от президентството.
Янукович, който се възстановява четири дни от респираторна инфекция, проведе кръгла маса на тема "Демократичния процес и заплахата от радикализъм в Украйна".
"Вандализмът, който виждаме с окупацията на държавните институции и призивите, които чуваме напомнят на старата ни история. Не бихме искали това да се повтори", каза той.
Янукович обаче не обмисля силов сценарий за уреждане на сложната обстановка в страната, подчерта Мирошниченко.
"В страната няма да бъде въведено извънредно положение.
Ако не можем да решим въпроса чрез компромис, ако не можем да се договорим, ще бъдат свикани предсрочни избори - парламентарни и президентски", каза той.
В същото време върховният представител на ЕС по въпросите на външната полтитика и сигурността ще се завърне в Киев в пореден опит да сложи край на двумесечната криза.
Очаква се веднага след пристигането си Аштън да започне разговори с опозицията и властите на Украйна и да ги продължи в сряда. Целта е да се окаже съдействие за прекратяване на насилието, за политически диалог и извеждане на страната от политическата криза, съобщи говорителката на Аштън Мая Кочиянчич.
По-рано канцеларията на Аштън съобщи, че ЕС обмисля с партньорите си, сред които САЩ и Международния валутен фонд, начини за оказване на финансова помощ на Украйна, стига Киев да започне реформи, а насилието да престане.
САЩ потвърдиха, че обсъждат с ЕС евентуална финансова помощ за Украйна.
"В момента сме в предварителен етап на консултации с ЕС и други партньори от каква подкрепа се нуждае Украйна", заяви говорителката на Държавния департамент Джен Псаки.
"Решението за помощта ще се вземе съобразно развитието на събитията в страната и след обсъждане на този въпрос с новото правителство, което бъде формирано", отбеляза Псаки.
Тя добави, че въпросът ще се решава с участието на Международния валутен фонд, но
преди всичко в Украйна трябва да се създаде ново правителство.
В интервю за в. "Уолстрийт джърнъл" Аштън заяви, че евентуалното предоставяне на помощ на Украйна ще зависи от условията по дългосрочно споразумение с МВФ и от извършването на икономически и политически реформи в страната, отбелязва ИТАР-ТАСС.
Съобщението за значителна помощ от Запада за Украйна дойде след разговори на украински опозиционни лидери с високопоставени западни представители в събота в Мюнхен, отбелязва АФП.
Опозиционният лидер Арсений Яценюк поискал помощ от 11 млрд. евро. За сравнение Русия е отпуснала на Украйна заем от 15 млрд. евро.
Аштън не коментира размера на евентуалната западна помощ. Дипломат от ЕС подчерта, че
за Запада ще е трудно "да достигне руската оферта".
От началото на протестите в центъра на Киев в милицията са постъпили девет заявления за изчезнали хора, петима от които вече са намерени, съобщи украинското вътрешно министерство, цитирано от ИТАР-ТАСС.
"Един от източниците на получената информация за издирвани граждани, безследно изчезнали в столицата в течение на последните два месеца, е интернет страница, поддържана от доброволци на т.нар. Евромайдан. Към 3 февруари активисти продължават да издирват 36 изчезнали.
Същевременно за цялото време на протестите в милицията са постъпили общо девет заявления за изчезнали хора, петима от които вече са намерени. Търсенето на останалите продължава", каза министерството.
С това изявление властите опровергаха информацията на опозиционни активисти, че по време на протестите са изчезнали около 60 човека, отбелязва ИТАР-ТАСС.
