Съединените щати ще изтеглят около 7000 от разположените в Европа 81 хил. техни военнослужещи в рамките на новата си отбранителна стратегия и съкращенията в бюджета на Пентагона, обяви министърът на отбраната Лион Панета, цитиран от АФП.
Ще бъдат изтеглени две от четирите бригади на сухопътните сили на САЩ в Европа, или около 7000 души, заяви Панета.
Тези бойни единици, чието местонахождение не бе съобщено, ще бъдат заменени от различни поделения на ротационен принцип.
Мярката се вписва в рамките на новата стратегия за отбрана на САЩ, представена на 5 януари от президента Барак Обама, отбелязва АФП. В нея се предвижда да се даде стратегически приоритет на Азиатско-Тихоокеанската зона и на Близкия изток, а американското военно присъствие в Европа да бъде намалено.
Стратегията отразява съкращенията в бюджета на Пентагона, които възлизат на 487 млрд. долара за следващите 10 години.
"Министърът и други високопоставени представители на министерството проведоха тесни консултации с европейските ни съюзници за новата ни стратегическа насока. Ангажиментите ни към сигурността на Европа и НАТО се запазват изцяло", заяви говорителят на Пентагона Джордж Литъл.
По този повод Ройтерс коментира, че ЕС има по-многочислени въоръжени сили от САЩ, общите му разходи за отбрана надвишават тези на Русия или на Китай и поне на хартия изглежда като суперсила. Но решението на САЩ да се преориентира към Азия изправя изпитващите финансови затруднения европейски страни пред неприятните истини за това
колко незначителен в действителност е станал военният им потенциал.
Войната на НАТО в Либия миналата година беше възхвалявана като началото на поемане на отговорност от страна на Европа за собствения й заден двор, като Великобритания и Франция даваха заповеди, а Вашингтон "командваше прикрито''. В действителност обаче кампанията беше изключително зависима от американската военна, техническа, разузнавателна и логистична подкрепа - европейците дори не можеха и да си доставят достатъчно свои муниции, пише Ройтерс.
Новата стратегия показва, че за Вашингтон, който е съсредоточен върху задачата да намали бюджета за отбрана с половин трилион долара, Европа почти не крие заплахи, а още по-малко възможности.
Макар че няколко европейски страни осигуриха поне някакво военно присъствие в подкрепа на войната на САЩ в Афганистан, те няма да могат да предложат повече, ако възникне каквато и да е безизходица с Китай, Иран или Северна Корея. С оглед на това, което някои определят като "века на Азия", дори "специалните отношения" между САЩ и трансатлантическия им съюзник от миналия век Великобритания изглеждат доста по-маловажни.
"Новата американска стратегия изтъква
голямото несъответствие между европейските и американските стратегически интереси",
каза бившият ръководител на Европейската агенция по отбрана Ник Уитни, който сега работи в Европейския съвет за международни отношения.
"Европа ще трябва да порасне и да се научи да поема отговорност за своята сигурност, без да разчита на Чичо Сам - или което е по-вероятно, ще изпадне в стратегически застой... нещо като уголемен вариант на Швейцария".
Разбира се американското изтегляне от Европа не е нещо ново. По време на Студената война САЩ поддържаха в Европа 400 хил. изправени срещу Съветския съюз войници. Днес остават само 80 хил. и според някои анализатори техният брой ще бъде намален двойно през следващите години.
Американските бази в Европа, които вероятно няма да бъдат закрити -
като огромното съоръжение на военновъздушните сили в Рамщайн, Югозападна Германия, или разузнавателната станция в Менуит Хил, Северна Англия - ще са най-полезните на Вашингтон за операциите по целия свят, особено в Близкия изток.
Според данните на Стокхолмския международен институт за изследване на проблемите на мира общите разходи за отбрана в цяла Европа са намалели с 2,8% през 2010 г., когато финансовата криза започна да си казва думата. Подобен спад се очаква да бъде отбелязан и за 2011 г.
Но слабостта в отбраната на Европа очевидно не е само въпрос на пари и дори на личен състав.
Франция, Великобритания, Германия и Италия остават сред десетте страни с най-големи разходи за отбрана в световен мащаб. Според изчисленията цялостните разходи на Европейския съюз за отбрана варират между 200 и 300 млрд. долара в зависимост от това какво се включва в тях. Тази сума може и да е само наполовина на разходите на САЩ, но според някои оценки по този показател и Русия, и Китай остават далеч назад.
Официалният военен бюджет на Китай за 2011 г. беше 91 млрд. долара, въпреки че доста анализатори подозират, че сумата е била значително по-голяма. Бюджетът на Русия за същата година пък беше 53 млрд. долара.
Според Европейската агенция по отбрана и Международния институт за стратегически изследвания през 2010 г. Европа има постоянен личен състав на въоръжените сили от 1,6 млн. души, както и поне 5 млн. други, в които се включват запасняци и полувоенен персонал - повече отколкото има глобалната военна суперсила САЩ.
Критиците казват, че проблемът се състои в това, че Европа харчи тези пари и използва този личен състав по един
почти уникално неефективен начин.
"Винаги е било ясно какво трябва да се направи - трябва да се възприеме по-колективен подход по отношение на европейската сигурност", каза Къпчън. "Но европейските страни правеха точно обратното".
Експертите по сигурността казват, че много от отделните страни в Европа продължават да използват сектора просто като начин да подпомогат националната промишленост и заетостта, вместо да изградят истински военен капацитет, който да се използва на международно ниво.
Опитите за сътрудничество между европейските правителства често буксуват, като критиците обвиняват за това лошото управление и политическата намеса. Проекти като британско-германско-италианско-испанския многоцелеви изтребител "Юрофайтър" или военно транспортният самолет "Еърбъс" A400M погълнаха милиарди като бюджет и след това години наред търпяха забавяния.
Имаше опити проблемът да се реши. През 2004 г. Европейският съюз учреди Европейската агенция по отбрана до голяма степен, за да осигури координация и да избегне подобни проблеми. Критиците й казват, че в най-добрия случай успехите й са половинчати, въпреки че поддръжниците й се надяват, че изтеглянето на САЩ ще даде на агенцията нужния тласък, за да започне да работи по-добре.
Освен това стои и въпросът дали избирателите в Европа са склонни да подкрепят международни авантюри на правителствата им.
