Само Русия може да измъкне НАТО от афганистанското тресавище

Явно се готви пробив в отношенията между Русия и НАТО. Москва и алиансът никога не са демонстрирали тъй невероятна дипломатическа активност, каквато виждаме преди есенната среща на пакта на 19 и 20 ноември в Лисабон.

Ако сравним нещата с положението веднага след "кавказката война" от 2008 г., днешното развитие направо си е "пълно рестартиране", дори по-яко от това със САЩ.

Дмитрий Медведев склони да дойде на голямата лисабонска среща и това безспорно е качило допълнително адреналина на всички военни и дипломати.

Формално погледнато, руският лидер ще дойде за участие във форума на Съвета Русия-НАТО на 20 ноември. Но вече бе съобщено и за специална двучасова среща с президента Барак Обама, отделни преговори с генералния секретар на пакта Андерс Фог Расмусен и срещи на четири очи с лидерите на всички водещи държави от алианса.

Загърбил своя график, Расмусен изтегли насрочената визита три дни напред и пристигна в Москва, където разговаря с президента Медведев и външния министър Сергей Лавров, за да подготви очакваното посещение на руския лидер. Още на 1 и 2 ноември обаче в Москва кипеше

твърде бурна руско-натовска дейност.

Сергей Лавров, министърът на отбраната Анатолий Сердюков и шефът на Генералния щаб Николай Макаров преговаряха с главнокомандващия силите на НАТО в Европа, американския адмирал Джеймс Ставридис.

После натовската делегация отиде на срещи в Министерството на извънредните ситуации, Съвета за сигурност, командването на Западния военен окръг на Русия, посети и някои военни учебни центрове. Лавров преговаря и с германския си колега Гидо Вестервеле. Темите бяха същите - Русия и НАТО.

Още през септември Сердюков посети Пентагона и се срещна с министъра на отбраната Робърт Гейтс.

Какво всъщност иска НАТО от Русия?

Всичко това щеше да е твърде много, за да се подготви формалното участие на Медведев в лисабонската среща. На форума и/или след него (ако не стигне времето за съставяне и съгласуване на документите) Русия и НАТО ще сключат няколко споразумения за сътрудничество. Ето какво по-точно:

- Подпомагане на НАТО в доставките на товари, включително военни, за Афганистан през руска територия - както по въздуха, така и с железопътен и автотранспорт;

- Доставки на руски хеликоптери за Афганистан;

- Обучение на афганистански летци, бойци от специалните сили, военни, антинаркотични и антитерористични подразделения от руски инструктори и в руски институции и центрове;

- Евентуално присъединяване на Русия към натовската система за противоракетна отбрана.

Последното впрочем

не само е напълно възможно, но явно е далеч по-близо, отколкото смятат някои.

След срещата с адмирал Ставридис министър Лавров призна, че Москва и НАТО вече "са подготвили някои неща" в сферата на общата противоракетна отбрана.

Естествено обаче Русия би желала да види по-конкретни предложения на алианса за ПРО от досегашните. И най-вече да разбере как ще пасва тук американската ПРО "в представата на Обама". Тя се различава от проекта на Джордж Буш за европейска ПРО, но конфигурацията й съвсем не е толкова неутрален спрямо Русия вариант, колкото твърдят американците.

За руските хеликоптери говорим вече почти от година. Става дума афганистанската армия да получи 20-21 машини, включително Ми-17. Те са по-издръжливи и по-приспособени за местните условия от западните им аналози. Вече сме доставили четири такива вертолета за Полша, членка на ИСАФ.

Защо е тъй силен стремежът на блока към "ново приятелство"?

Страна на перманентни "войни без победител" и рухнали държавни репутации, Афганистан е изправен днес пред много резки промени, а те са невъзможни без подкрепата на Русия. В НАТО и САЩ предпочитат да не го споменават открито, но в частни разговори всички признават това.

Очаква се Лисабонската среща да приеме декларация за

сътрудничество между НАТО и правителството на Хамид Карзай

през периода след 2014-2015 г. Този график предвижда точно през 2014-2015 г. натовското присъствие в Афганистан да бъде сведено до минимум, а контролът над сигурността да бъде прехвърлен на афганистанските войски, полицията и специалните сили.

Всички обаче са наясно, че с оглед на афганистанската специфика НАТО не ще може дотогава нито да спечели войната срещу талибаните, нито да се помири с тях, за да гарантира стабилност, мир и покой.

НАТО има шанс да се измъкне от афганистанското тресавище само благодарение на Русия, която вече е попадала веднъж в тази "клопка"

и познава нещата добре.

НАТО има нужда от руски транзитен коридор, минаващ от балтийските незамръзващи пристанища през Русия до Казахстан, Киргизстан и Таджикистан. Пакистанският маршрут вече не може да осигурява самостоятелно цялата натовска логистика.

Алиансът има нужда от руски инструктори за афганистанските войници, от руска техника, от руска помощ в борбата срещу наркотероризма и производството на наркотици.

"Руснаците биха могли много да ни затруднят живота в Афганистан, обаче не го правят" (Russians could make life very difficult for us in Afghanistan but they don't), заяви дипломат от НАТО. И пактът се надява, че Русия ще мине от днешната "пасивна помощ" към активна.

Алиансът гледа всякак да изтъква, че

не става дума, нито е възможно да се говори за изпращане на руски войници или дори инструктори в Афганистан.

Че ще е вече прекалено по тоя начин да връщат Русия към извънредно болезнените спомени за афганистанската война. И че това би означавало много тежки вътрешнополитически рискове и за Медведев, и за Путин.

А няма и нужда от нещо подобно, за да се изостри още повече положението край южните граници на Русия. Дори само въвличането на Москва в съвместна подготовка на войници за "прозападния режим на Карзай" заедно с НАТО, отварянето на "афганистанския коридор", общите операции срещу наркотрафикантите съвместно с алианса и САЩ - това само по себе си поставя Русия наравно с НАТО и "Великия Сатана", сиреч Щатите, като мишена за талибаните и "Ал Кайда".

Тук обаче просто няма как.

Без да сме обвързани с НАТО, в Афганистан всичко ще тръгне още по-зле.

Тъй че помощта, изглежда, е взаимна. При тия граници с южните ни съседки, които приличат на решето (почти липсват), при тая хероинова лавина, идваща от Афганистан, Русия няма друг избор, освен да подкрепи НАТО. Не само пълно, но и частично дори изтегляне на натовските войски, без да се подготвят "буферни афганистански сили", ще означава пълна катастрофа за Москва - тогава под самия нос на Русия ще изникне фактически неконтролирана и добре въоръжена хероинова територия.

Русия се кани - всъщност с право, да настоява

срещу своята сговорчивост "на Юг" да получи от НАТО гаранции "на Север".

Гаранции, че пактът ще ограничи и намали състава на своите контингенти в държавите членки от бившия социалистически лагер, че ще оттегли въпроса за Абхазия и Южна Осетия (което едва ли ще стане) и че дейно ще се залови да унищожава маковите плантации в Афганистан. Най-общо казано, Русия има какво да поиска в замяна за своята помощ. Най-важното е тази помощ да не се превърне в "пушечно месо".

Бел. на РИА Новости: Авторското мнение може да не съвпада с позицията на редакцията.