България, която дълго бе считана за толкова корумпирана, че ЕС за първи път в историята си отряза помощи за страна-членка, днес е единствената държава от съюза, която дори и в криза изпълнява бюджетните критерии от Маастрихт, пише германският вестник "Ханделсблат", цитиран от "Дневник".
Години наред София отчиташе бюджетен излишък, а с прогнозите си за държавен дълг от 16.2% от БВП през 2010 г. страната е значително под съответния критерий.
Авторът смята, че ако България, Полша, Чехия и Естония се присъединят към еврозоната, това
ще подсили европейската единна валута.
Представители на
германското правителство вече гледат на тези държави повече като шанс и
по-малко като на риск за еврото, защото те ще укрепят
пазарно-икономическата мощ на все по-значимата еврозона спрямо
етатистите (привържениците на намесата на държавата в икономиката) от Южна Европа.
Тези източноевропейски страни не само
политически са много по-силно ориентирани към растеж и бюджетна
дисциплина отколкото южноевропейските държави.
Полша, Румъния и България
- за разлика от разтърсените от кризата Испания, Гърция или Португалия -
освен това могат да разчитат на все повече средства от Брюксел,
които подсилва икономиките им, модернизира инфраструктарата им и носи
бюджетни предимства.
Въвеждането на еврото на изток не е само въпрос на
тяхно желание, те се ангажираха още при присъединяването си към ЕС. А
верността към договорите би трябвало да е висшо благо както за новите,
така и за новите членки.
Все пак гръцката криза предизвика размисли за
стабилността не са само в еврозоната. В Естония дори се очаква съотношение от едва 10.9%.
За сметка на това Латвия, Румъния и Унгария, които можаха да бъдат спасени от държавен банкрут само с милиарди помощи от ЕС и МВФ, дългосрочно не са в състояние да станат членки на еврозоната.
Повече не бива да има политически отстъпки, дори при приемането в ЕС на неузрелите по времето на приемането си България и Румъния, подчертава германският вестник.
В бъдещите членки също започнаха дебати за "шведския модел" - може ли една страна формално да е задължена да приеме единната валута, но в действителност нищо да не прави.
Ако преди кризата Варшава искаше да въведе еврото за Европейското първенство по футбол през 2012 г., то сега перспективата се проточи още по-напред не само заради дупката в бюджета, разширила се заради кризата.
Политици и икономисти многократно посочват, че обезценката на злотата носи ясни конкурентни предимства за икономиката в криза. Подобно стоят нещата и в другите страни, чиито валути не са обвързани с еврото.
Друго е положението в балтийските държави или в България, където националните валути отдавна имат фиксиран обменен курс с еврото. Там експертите препоръчват бързо приемане на еврото, тъй като носи предимства без допълнителни болежки.
Още един аргумент и от германско гледище говори в полза на разширяване на еврозоната на изток. Ангажираните там чужди инвеститори отдавна планираха и калкулираха скорошно приемане на еврото. А местните производители вече ще могат да използват своите конкурентни предимства.
Следователно въвеждането на еврото на изток ще бъде от полза за нас и за тях. А многострадалната сега единна валута би получила доказателство за благонадеждност, толкова очаквано в момента от финансовите пазари, се посочва в анализа на "Ханделсблат".
Основна предпоставка за приемането на еврото за кандидатките трябва да е да изпълнят критериите за еврото. Но едно трябва да е ясно - те не трябва да плащат за греховете на гърците или испанците, отбелязва германското издание.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
