Русия обвини НАТО, че използва Украйна за сплотяване пред въображаем враг

Р уското външно министерство обвини НАТО, че използва кризата в Украйна, за да засили исканията към своите членове и да оправдае съществуването си, като ги сплотява срещу въображаема заплаха, предаде Ройтерс.

Русия и Западът са в конфронтация в стила на Студената война заради Украйна, коментира агенцията.

Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен настоя Москва да изтегли струпаните по украинската граница 40 хил. руски военни войски и я предупреди, че

ще понесе икономически последици, ако въоръжените ѝ сили се намесят.

Расмусен каза още, че ако Русия иска диалог за кризата в Украйна, първата стъпка трябва да е изтегляне на тези военни. Той припомни, че правилният път е намиране на политическо и дипломатическо решение на кризата, а не обсъждане на военни варианти. Расмусен призова страните членки на Алианса да престанат да съкращават военните разходи и да започнат да увеличават инвестициите в развитието на военните инфраструктури, предаде ИТАР-ТАСС.

Русия определи изявлението на Расмусен за потенциалните последници като

конфронтационно

и каза, че през последните месеци той не е предложил „какъвто и да е конструктивен дневен ред“ за Украйна. Според Москва това е допринесло за нестабилността в региона.

„Постоянните обвинения на генералния секретар към нас ни убеждават, че Алиансът се опитва да използва кризата в Украйна, за да стегне редици пред лицето на въображаема външна заплаха за членовете на НАТО и да засили исканията на Алианса през XXI век“, заяви руското външно министерство. Според него Расмусен „усърдно възпроизвежда реториката от времето на Студената война“ и превръща НАТО в „елитен клуб“, прилагащ „двойни стандарти“ в международната политика, посочва АП.

Разполагането на сили на НАТО в източноевропейските страни, близко до Русия, ще бъде нарушение на споразуменията между Москва и алианса, заяви пък руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от Интерфакс и Ройтерс. Самият факт, че НАТО обсъжда разполагането на войски и съоръжения на територии, намиращи се близко до Русия, противоречи на Основополагащия акт, подписан от Русия и НАТО през 1997 г., подчерта Лавров.

Междувременно руският първи вицепремиер Игор Шувалов заяви, че „в случай на необходимост

Русия ще отговаря на санкциите на Запада адекватно“.

„Русия не може да бъде заставяна със санкции да постъпва по някакъв определен начин. Ние ще търсим пътища да защитаваме собствените си интереси“, каза той на протичащия в Берлин международен Източен форум.

Никакви заплахи няма да заставят нито президента Владимир Путин, нито другите политически сили да действат така, както би се искало на САЩ, Германия и на другите партньори. Колкото повече призиви има за санкции и колкото по-строги бъдат те, толкова по-силно ще се мобилизира и ще се сплотява руското общество“, подчерта Шувалов и добави, че санкциите ще навредят на всички страни.

Той съобщи, че се е срещнал в Берлин с германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер и е обсъдил с него въпроси на икономическото взаимодействие. „Ние сме готови да обсъждаме и най-сложните проблеми чрез преговори, само ако се отчитат интересите на Русия като равен партньор“, подчерта вицепремиерът.

В интервю за влиятелния германски всекидневник „Ди Велт“ той каза, че анексираният миналия месец от Русия Кримски полуостров се нуждае от големи инвестиции в инфраструктурата, които не могат да бъдат покрити от налични фондове. Това може да наложи Русия да промени бюджетните си правила, които да отразят добавянето на Крим с население от 2 млн. души., посочи Шувалов.