Русия: Как олигарсите се превърнаха в магнати

Банковата криза в Кипър отново привлече вниманието към руските олигарси, чието политическо влияние в Русия е намаляло, но икономическото им могъщество не е за подценяване.

Причината е, че самата държава не може без тях.

Вятърът бързо задуха в друга посока - след първоначалното възмущение, предизвикано от действията на Европейския съюз, прави впечатление, че официална Русия започна да мълчи по случая "Кипър".

Вече не се чува и дума за ограбване на руснаците, които са вложили парите си в малката държава от еврозоната.

Сега от руска страна се чува по-скоро, че ще се помогне, само ако някой руски държавен концерн бъде засегнат от развитието на ситуацията с двете кипърски банки.

Но иначе "ако някой е засегнат и загуби пари, ще бъде жалко, но държавата няма да предприеме нищо в тази ситуация", обясни вицепремиерът Игор Шувалов. Реакцията в самата Русия не закъсня.

Вестник "Ведомости" коментира, че руските чиновници изглежда се радвали, че богатите руснаци, на които самите те искали да стъжнят живота, получават удар в Кипър - нещо като закъсняло отмъщение на държавата срещу омразните олигарси.

Загуба на политическо влияние

Това, което на пръв поглед може да изглежда логично, в действителност е по-сложно.

За това, че олигарси са прехвърлили свои индустриални активи в офшорни зони, е виновен и режимът на Владимир Путин с неговата безучастност, каза анализаторът Владислав Иноземцев, който е шеф на московския Център за изследване на постиндустриалното общество.

Той допуска, че това може да се е дължало и на друг вид сметки: че освен олигарсите и високопоставени чиновници също може да са укривали от фиска свои участия във фирми.

Първоначалното възмущение на Русия от случилото се с банките вероятно е било пряко свързано с това първо да се прецени колко са засегнатите чиновници, а олигарсите са били на втори план

Още преди много години президентът Владимир Путин искаше да премахне олигарсите "като прослойка" на всемогъщи парвенюта, забогатели през 90-те години.

Той не я премахна, но чрез сплашващото арестуване през 2003 г. на най-богатия тогава руснак Михаил Ходорковски г. успя все пак да я лиши от политическо влияние, така че понятието "олигарх" вече отдавна е остаряло.

Който бе с Путин, успя да запази богатството си, но прякото обкръжение на Путин, неговите доверени лица, сега се състои от десетина военни и хора от тайните служби.

Те получиха контрола над цели сектори от икономиката и разпростряха влиянието си върху до голяма степен ренационализирания бизнес с петрол и природен газ.

И все пак - "старите олигарси" загубиха до голяма степен политическо влияние, но като икономически магнати все още са в играта.

Все пак могат да влияят на политиката, както обяснява Иноземцев: Сега големите предприемачи не диктуват "волята си на държавата, а по-скоро действат от нейно име". Като депутати те налагат интересите на своите бизнес кръгове.

Торбата с фокусите

Икономически лобизъм по руски. Не против Путин, а с него. Няма никакво противоречие, че е в техен интерес, и това ясно пролича началото на финансовата криза.

Силно задлъжнели, магнатите посегнаха към торбата с фокусите, предупреждавайки обаче правителството, че задлъжнелите предприятия може да се озоват в ръцете на чужди кредитори или че работниците им може да излязат по улиците на протест. Държавата се хвана.

И изведнъж изплува странната симбиоза между Путин и магнатите. Президентът ги подпомогна с милиарди, но това се получи и поради това, че той не разполагаше с по-добри хора за управление на индустриалните конгломерати.

Накрая, по време на кризата, дори не се стигна до онова "широкомащабно преразпределяне на капитали", от което преди се страхуваше един от магнатите.

И накрая, Путин не използва кризата, за да извърши прокламираната от него деолигархизация и да демонополизира икономиката на страната.