Русия трябва да осъди престъпленията на Сталин

В�к �ка страна откроява хубавите неща в историята си и подминава лошите. Затова е разбираемо настояването на Русия никой да не забравя големите саможертви на нейния народ във Втората световна война - тя наистина има по-голяма заслуга от всяка друга страна за разгрома на нацистите.

Но усърдието, с което Русия се опитва да оцвети в бяло мрачните епизоди от миналото си, далеч надхвърля обикновеното разкрасяване и се нарежда сред най-зловещите проявления на

десетгодишната политическа доминация на Владимир Путин.

На възпоменателните церемонии в Гданск през изминалата седмица Путин донякъде се опита да благоразположи домакините си.

За разлика от публикациите в руските официални медии от последните седмици, той не хвърли върху Полша вината за избухването на войната, нито се опита да оправдае нахлуването на Съветския съюз в Полша на 17 септември 1939 г.

За разлика от редица руски коментатори той не твърдеше, че нацистите, а не Съветите, са избили 20 хил. полски офицери и интелектуалци през 1940 г. в Катин.

И за разлика от руските учебници по история, в които пише, че "Великата отечествена война" започва, когато Хитлер напада Съветския съюз през 1941 г., той прие септември 1939 за начало на конфликта.

Въпреки това изказванията на Путин будят тревога. При неговото управление

Русия пренаписа историята, за да наложи отново сталинската версия,

че Съветският съюз няма никаква вина за войната, нито за поробването на Източна Европа.

Путин се изрази уклончиво и не осъди категорично пакта Молотов-Рибентроп - тайната сделка, довела до разкъсването на Полша и на други източноевропейски страни.

Освен това той заяви, че разпадането на Съветския съюз е най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век - в пълен разрез с мнението на хората, за които краят на комунизма е благословено освобождение.

Нищо чудно, че в Източна Европа това се възприема като стряскащ нов реваншизъм.

Наред с пренаписването на миналото, Путин затвори отново архивите на Русия и криминализира опитите да се оспорва неговата версия на историята. По силата на нов закон всеки, който "фалшифицира" кремълската историческа версия, може да бъде съдебно преследван.

Забранено е също да се твърди, че 1945 г. донесе на Източна Европа не освобождение, а окупация.

Всичко това е голяма крачка назад в сравнение с 90-те години на миналия век, когато Борис Елцин смело се изправи пред ужасите на руското минало. През 1991 г. той се извини на Естония за насилствената й анексия от Съветския съюз и разсекрети съветските архиви за войната, с което Русия последва примера на следвоенна Германия, поела по трудния път на десетилетното помирение с жертвите на нацизма.

Точно както руснаците пострадаха най-много от комунизма, сега Русия понася най-тежките поражения от съживяването на историята по съветски модел. То се превърна в съставна част на отровната смес от ксенофобия и шовинизъм, сервирана неспирно от официалните руски медии и преди всичко от телевизията.

Кремъл използва историята като оръжие,

за да внушава, че източноевропейските страни, възприемащи миналото по различен начин, са прикрити нацистки. Тази версия негласно оправдава загубата на свободата у дома като цена, която си струва да се плати, за да бъдат разгромени въображаеми външни врагове.

При обновяването на Курската метростанция в Москва миналия месец бе възстановен съветски гравиран надпис, възхваляващ Сталин като "вдъхновител на труда и героизма".

Реабилитацията на диктатора е позорна гавра със страданията на обикновените руснаци. Кремъл трябва да признае, че Сталин е бил съучастник на Хитлер преди 1941 г. и че заради този престъпен съюз войната стана много по-злокобна, не на последно място за хората в Съветския съюз.