Румъния е нарушила обещанията си пред ЕК

Р�ъ �ъния не показва задоволителен политически ангажимент в подкрепа на процеса на реформи, се казва в доклада на Европейската комисия за напредъка на Румъния в областта на вътрешните работи и правосъдието, оповестен днес в Брюксел.

Опитите на Румъния да ореже правомощията на антикорупционна агенция нарушават обещанията, които е дала при приемането й в Европейския съюз, заяви днес ЕК.

Румъния и България се присъединиха през 2007 г., след като обещаха да се справят с ендемичната корупция. Но в края на юни Румъния предложи законодателни поправки, които ще орежат правомощията на Националната агенция за прозрачност да проверява доходите на държавните служители.

Промените в закона са сериозна стъпка назад. Те излагат на риск позитивната репутация на агенцията за работата й досега и поставят Румъния в явно нарушение на поетите от нея ангажименти при присъединяването й, каза говорителят на Европейската комисия Марк Грей, представяйки годишният доклад на ЕК за напредъка на двете страни.

Конституционният съд на Румъния, сезиран от президента Траян Бъсеску, вчера постанови, че промените в закона за статута на агенцията противоречат на конституцията.

Възприемаме това като важна възможност за парламента да приведе закона в унисон със задълженията, които Румъния пое при присъединяването си към ЕС, добави Грей.

Националната дирекция за борба с корупцията продължава да предоставя солидни и убедителни данни при разследване на случаи на корупция по високите етажи на властта, но съдебните процеси все още се проточват и само по няколко дела срещу известни политици има решения, но само на първа инстанция, е отбелязано в доклада.

Съществуват опасения, че работата на румънската Служба за борба със злоупотребите, която съдейства за Европейската служба за борба със злоупотребите с еврофондове (ОЛАФ), може да пострада от постановление от ноември 2009 г. на Конституционния съд на Румъния във връзка със законовата основа за функционирането й.

След забавянето на работата на парламента Румъния набра скорост за реформи през втората четвърт на 2010 г. и предприе основна законодателна реформа чрез приетите в парламента Наказателен и Гражданско-процесуален кодекс.

Подготовката за влизане в сила на четирите нови кодекса, планирано за октомври 2011 г., е значима възможност за радикална реформа на румънската съдебна система, се казва в доклада на ЕК.

До края на 2009 г. Комисията имаше власт да налага санкции на двете страни, ако не се справят с корупцията и престъпността, припомнят осведомителните агенции. Това доведе до замразяването на милиони евро помощ за България заради подозрения за масови злуоупотреби.

Тези правомощия приключиха в края на годината и вече не съществуват, но Грей подчерта, че Комисията има достатъчно политическа подкрепа, за да наложи необходимите реформи без заплахата от санкции.

Налице е много ясен колегиален натиск, не само от страна на Комисията и страните членки, но и от самите граждани на Румъния и България, подчерта той.

Докладът заключава, че Румъния е постигнала значителен напредък в съдебната реформа, приемайки нов наказателно-процесуален кодекс, но й липсва политическа воля да осъществи по-широкообхватни реформи.

В контраст Комисията изтъкна "силния импулс на реформите в България", но добави, че страната трябва да подобри съдебните процедури по делата за корупция и да промени политиката си да освобождава осъдени престъпници, ако обжалват присъдите си, пише германската агенция ДПА.

Комисията представи на всяка от двете страни списък с десет препоръки за реформи. Следващият пълен доклад за тяхното прилагане се очаква през юли 2011 г.