Рестартът на отношенията между САЩ и Русия замръзна

Днес, както никога досега, е важно ръководителите на двете страни да проявят политическа воля, за да се стигне до успешен край на руско-американските преговори в Женева.

Ако договорът за съкращаване на ядрените оръжия бъде подписан в скоро време, това ще се отрази позитивно не само на двустранните отношения, но и на международната обстановка като цяло.

Ще се създадат условия за въвличане на други ядрени държави в процеса на разоръжаване. Ще възникнат реални условия за укрепване режима на неразпространение.

Визитата на държавния секретар Хилари Клинтън в Москва бе поредният

опит да се спаси

рестартът на американско-руските отношения, обявен преди повече от година. За това време бе възобновен диалогът между двете страни, значително се подобри толерантността в отношенията. Но въпреки това не настъпиха никакви радикални промени към по-добро. В търговско-икономическата сфера ситуацията дори се влоши.

За съжаление двете страни

не успяха да съгласуват

новия Договор за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия дори след 10 кръга на преговори. Въпреки че подробностите от преговорите се пазят в тайна, ако се съди по изтеклата информация в медиите, двете страни са се договорили за основните количествени параметри на споразумението - броя на ядрените бойни глави и техните носители. Но вече няколко месеца нещата буксуват заради липса на съгласие по въпроса за контрола и заради нуждата да се съгласуват понятията за стратегически нападателни и отбранителни оръжия.

Отсъствието на нов договор

възпрепятства напредъка в други сфери

на руско-американските отношения.

През това време се активизираха и противниците на споразумението, които изглежда поеха политическата инициатива и вече се опитват да провалят рестарта.

Негативна роля играе и

намаляващата популярност на Барак Обама,

който се сблъска с особено остра опозиция от Републиканската партия.

Появи се реална възможност Демократическата партия да претърпи разгром на междинните избори за Конгреса през есента, което ще доведе до хаос в редиците на демократите.

И все пак ситуацията може да се промени, след като Обама успя да получи подкрепа за здравната реформа в Камарата на представителите.

Засега обаче перспективите за ратифициране на новия договор в Сената, в случай че бъде подписан, изглеждат мъгляви. За да получи нужното квалифицирано мнозинство, договорът трябва да бъде подкрепен с 67 гласа, включително от осем републиканци (сега Републиканската партия има 41 от 100 места в Сената).

Ако ратификацията бъде отложена за следващата година, броят на необходимите републикански гласове в Сената може да нарасне до 12-15 сенатори, а това е отвъд границите на възможното.

Сенаторите републиканци, начело с Джон Кайл, вече поставят изключително строги условия, едно от които е създаване на нови типове ядрено въоръжение и отказ от всякакви ограничения пред разполагането на американския противоракетен щит в Европа.

Съществени

разногласия възникнаха и в самото правителство на Обама

Заради споровете между Белия дом и Пентагона приемането на новата ядрена доктрина на САЩ се отлага вече четвърти път.

Министерството на отбраната се противопоставя на радикални промени в подхода към ядрените оръжия и се отнася много скептично към призивите на Обама за разоръжаване.

Накрая, решението за възможното разполагане на бази за противоракетна отбрана (ПРО) в Румъния и България, взето без консултации с Русия,

засили опасенията на Москва за американските планове.

След като правителството на Буш излезе от Договора за противоракетната отбрана през 2002 г., това безпокойство е напълно обяснимо.

Трябва да се отбележи, че

и в Русия има много противници

на новия Договор за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия. В редица медии започна истерична кампания против "едностранното разоръжаване". Аналогични изявления редовно се чуват и в Държавната дума. При това политическата реалност се заменя с военно-технически фантазии и ентусиазирана патриотична реторика.

В нашата преса много се пише за ПРО, но често не се прави разлика между стратегическа и нестратегическа противоракетна отбрана. Всъщност наземните системи тип SM-3, за които САЩ водят преговори с румънците и българите, не могат да прихванат нашите междуконтинентални балистични ракети, за разлика от стратегическите системи GBI, чието разполагане в Полша Обама отмени.

Сегашният президент на САЩ отмени и няколко други програми за стратегическа ПРО. Това означава, че за периода на действие на новия договор за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия стратегическата отбрана на САЩ ще играе незначителна роля.

След 5 декември, когато изтече старият договор СТАРТ-1, за пръв път от четири десетилетия насам се

отвори вакуум в двустранния контрол над ядреното оръжие

На 12 април ще се състои Международна среща на върха за ядрената сигурност. През май предстои конференция за Договора за неразпространение.

Едва ли САЩ и Русия могат да отидат на тези форуми с празни ръце.

Ако в близката седмица не бъде подписан новият договор, режимът на съкращаване и неразпространение на ядрени оръжия

може да се окаже провален

Трябва да признаем, че има реална възможност да се сблъскаме с пълен провал на механизма за контрол над въоръженията (договорите за ПРО, за стратегическите нападателни оръжия, за ракетите със среден и малък обсег, Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа и Договорът за неразпространение на ядрени оръжия).

Този механизъм стана основа на стратегическата стабилност в двуполюсния свят.

Опитите на САЩ да създадат еднополюсен вече доведоха до осезаемо отслабване на контрола над въоръжението.

Днес, когато светът отново става многополюсен, трябва да се установи стратегическа стабилност на многостранна основа.

Това обаче няма да се случи, ако договорният режим между САЩ и Русия бъде нарушен. Създава се усещане, че "прозорецът на възможностите" за подобряване на руско-американските отношения, който се отвори миналата година, може да се затвори с трясък. Тогава ни очаква многополюсният хаос от началото на XX в.

-----

Авторът Сергей Михайлович Рогов е директор на Института за САЩ и Канада при Руската академия на науките (РАН), член-кореспондент на РАН.