В ицепрезидентът Джо Байдън каза на една конференция по сигурността в края на миналата седмица, че е "време да се натисне копчето за рестартиране" и да се преразгледат многото области, в които САЩ и Русия могат да работят заедно.
Ден по-късно руският вицепремиер Сергей Иванов, който почти никога не е готов на отстъпки, прие предложението.
С чувство на облекчение виждаме, че Вашингтон и Москва говорят за сътрудничество. Определено има много неща в техните взаимоотношения, които се нуждаят от промяна, като се започне с възобновяването на преговорите за унищожаване на хилядите ядрени оръжия.
Но натискането на копчето за рестартиране не може да означава опрощаване на авторитарните методи на ръководения от Владимир Путин Кремъл.
Президентът Джордж Буш години наред гледаше в обратната посока, докато Путин преследваше опоненти, потискаше свободната преса и тероризираше съседите на Русия.
Докато беше зает да се вглежда в очите на Путин, Буш пренебрегваше редицата оплаквания на Русия, много от които неоснователни, но не всички.
Президентът Обама не бива да повтаря никоя от тези грешки. Руснаците дадоха ясен предупредителен знак миналата седмица за това колко трудни могат да бъдат тези отношения.
Броени дни преди Байдън да направи изказването си, Кремъл "окуражи" бившата съветска република Киргизстан - с обещание за 2,15 млрд. долара заеми и помощи - да обяви, че закрива американска база, от която се снабдяват войските на САЩ в Афганистан.
Контролът над въоръженията е може би най-обещаващата област за начален напредък. Договорът от Москва от 2002 г. - единственото споразумение на Буш - позволява на всяка от страните да разположи между 1700 и 2200 ядрени оръжия с голям обхват на действие. Те лесно биха могли да бъдат сведени до 1000 за всяка страна.
Едно бързо споразумение би изпратило и важен сигнал на Северна Корея, Иран и други потенциални нарушители на международните правила в ядрената сфера.
Администрацията започна да подсказва също така, че е готова на известни компромиси за системата за противоракетна отбрана, елементи от която е запланувано да бъдат разположени в Полша и Чехия.
Скептични сме, че технологията е готова за въвеждане в действие. Скептични сме и към твърденията на руснаците, че системата представлява заплаха за тяхната сигурност. Очевидно има предпоставки за един трезв диалог по темата.
Кремъл предложи да помогне на НАТО в Афганистан - главното предизвикателство пред президента Обама в областта на сигурността.
Москва не обича талибаните. И това определено си заслужава да бъде проверено. Но ако Вашингтон си е взел някаква поука, тя е, че той трябва да разполага с най-различни възможности за доставки по време на война - и Русия не бива да ги държи в ръцете си.
Администрацията също така ще трябва да провери дали Москва ще направи нещо повече, за да помогне за прекратяването на ядрената програма на Иран. Този въпрос също спада към стратегическите интереси на Русия, въпреки че Кремъл тепърва ще го разбере.
До този момент Обама не казва нищо за последните опити на Русия да притисне своите съседи. Той ще трябва да заговори. След миналогодишната си война с Грузия, Русия наруши международното право, признавайки независимостта на Абхазия и Южна Осетия.
Неотдавна тя стигна още по-далеч като обяви планове да установи бази там, вместо да намали броя на войниците си до този преди войната, както бе обещала. Въпреки че спорът с Грузия може да не бъде решен бързо, на Москва не бива да се позволява да смята, че светът е приел мълчаливо нейното неопределено във времето присъствие в Абхазия и Южна Осетия.
Не сме сигурни как Обама ще открие правилния баланс между сътрудничеството с Кремъл и недопускането на руските методи за натиск. Но това е единствената основа за здрави взаимоотношения.
